Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
И тя си тръгна. Парвати и Лавендър моментално събраха глави, за да обсъдят това развитие на ситуацията между Хърмаяни и МакЛагън. Рон изглеждаше странно безизразен и не каза нищо. Хари мълчаливо се удивляваше на низостите, до които стигаха момичетата, за да си отмъстят.
Когато в осем часа Хари влезе в Голямата Зала, видя, че необичайно много момичета се мотаят наоколо. Всички те го гледаха враждебно, докато се приближаваше към Луна. Тя носеше намачкано сива мантия, която пораждаше кикот сред зяпачите, но иначе изглеждаше много добре. При всички положения Хари се радваше, че е оставила репичко-подобните обици, огърлицата от тапи от бирен шейк и призрачните очила.
— Здрасти. — каза той. — Ще тръгваме ли?
— О, да. — щастливо отговори тя. — Къде е партито?
— В офиса на Слагхорн. — каза Хари и я поведе по стълбището, отдалечавайки се от зяпачите и мърморенето. — Чу ли, че се очаква да се дойде вампир?
— Руфъс Скраймгуаър ли? — попита Луна.
— Аз… какво? — разконцентриран попита Хари. — Имаш предвид Министърът на Магията?
— Ами да, той е вампир. — отговори Луна. — Татко написа много дълга статия по въпроса, когато Скраймгуаър зае поста на Корнелиус Фъдж. Обаче някой от Министерството го застави да не я публикува. Явно не им е изгодно истината да види бял сват!
Хари не смяташе, че е възможно Руфъс Скраймгуаър да е вампир, но тъй като бе свикнал да чува за странните виждания на бащата на Луна, не отговори. Вече се приближаваха до офиса на Слагхорн и чуваха все по-силно смях, музика и разговори на висок глас.
Дали защото беше построен така, или защото Слагхорн бе използвал магия, но офисът му беше много по-голям от обикновените учителски стаи. Таванът и стените бяха драпирани с изумруден плат и златни висулки, и общият вид беше, сякаш са в голяма палатка. Стаята беше пренаселена и задушна, и окъпана в червена светлина, идваща от натруфена златна лампа, висяща от центъра на тавана. От далечният ъгъл се чуваше пеене, придружено от звук на мандолини. Лека мараня се носеше над лулите на няколко потънали в разговор възрастни магьосника. Няколко домашни духчета с подскоци си проправяха път през гората от колена, приведени под тежките сребърни подноси с храна и изглеждаха като малки блуждаещи масички.
— Хари, момчето ми! — провикна се Слагхорн в мига, в който Хари и Луна се промъкнаха през вратата. — Влизай, влизай, на толкова хора искам да те представя.
Слагхорн носеше кадифена шапка с пискюли, за да е в тон със смокинга му. Стисна ръката на Хари толкова силно, все едно се готвеше да се магипортира заедно с него и го вкара в стаята. Хари сграбчи ръката на Луна и я повлече със себе си.
— Хари, запознай се с Елдред Уорпъл, стар мой ученик, автор на „Братя по кръв: Моят живот сред вампирите“ и разбира се, приятелят му Сангуини.
Уорпъл — малък, як и очилат мъж, сграбчи ръката на Хари и ентусиазирано я разтърси. Вампирът Сангуини — висок и съсухрен, с черни сенки под очите, само кимна. Изглеждаше доста отегчен. Групичка момичета се беше скупчила до него и изглеждаха любопитни и развълнувани.
— Хари Потър, просто съм очарован! — каза Уорпъл, примижавайки късогледо към Хари. — Онзи ден попитах Професор Слагхорн къде е биографията на Хари Потър, която всички с такова нетърпение очакваме?
— Ъ-ъ-ъ… — каза Хари. — Така ли?
— Толкова скромен, точно както каза Хорас. — каза Уорпъл. — Не, сериозно… — маниерите му се промениха. Внезапно стана много делови. — Ще бъда очарован сам да я напиша… хората жадуват да научат нещо повече за теб, скъпо момче! Ако се съгласиш да ми дадеш няколко интервюта, да кажем четири, пет сесии, бихме могли да завършим книгата за месеци. И всичко това със съвсем малко усилия от твоя страна, уверявам те — попитай Сангуини, дали не е, Сангуини стой тук! — сурово каза Уорпъл, тъй като вампирът се приближаваше към близката група момичета с гладен поглед на лицето.
— Ето, вземи си пай! — каза Уорпъл, грабна един от минаващият елф и го натика в ръцете на Сангуини, преди отново да се обърне към Хари. — Скъпо мое момче, златото, което ще спечелиш, и представа си нямаш…
— Определено не ме интересува. — твърдо отговори Хари. — Току-що видях един приятел, извинете ме. — Той задърпа Луна след себе си в тълпата. Току-що бе видял дълга грива кафява коса да изчезва сред двама члена на Сестрите Орисници.
— Хърмаяни! Хърмаяни!
— Хари! Слава Богу, ето те! Здрасти, Луна!
— Какво става с теб? — попита Хари, тъй като Хърмаяни изглеждаше доста разчорлена, все едно си беше пробивала път през шубраци Дяволска примка.