Колекционерът на татуировки [bg]

45.

— Какво, по дяволите, става? — изръмжа Райм.

С Мел Купър бяха в предното антре на къщата, при отворената врата. Рон Пуласки отиде при тях. Всички гледаха улицата, задръстена с полицейски коли, два микробуса на специалния отряд и две линейки.

Сини, бели и червени светлини мигаха тревожно.

Купър и Пуласки бяха сложили ръце върху пистолетите си.

Том беше на горния етаж и гледаше от прозореца на спалнята.

Преди пет минути Райм чу неистов вой на сирени и след миг цялата улица отпред се изпълни с коли. Очакваше да продължат по „Сентръл Парк Уест“, но не. Спряха точно пред съседната сграда на север. Пронизителният вой продължи няколко секунди, после една по една патрулките изключиха сирените.

Райм надникна навън и измърмори:

— Обади се в централата, Мел. Разбери какво става.

Отначало предположи, че тревогата е свързана по някакъв начин с него — може би убиецът се беше опитал да проникне в къщата му — но после забеляза, че вниманието на полицаите е насочено към самия парк и никой от тях не се интересува от дома му.

Купър говори с някого в диспечерската служба и след малко затвори.

— Нападение в парка. Мургав мъж, около трийсетте. Може би опит за изнасилване.

— Аха.

Продължиха да гледат още три-четири минути. Райм се взря в парка. Трудно можеше да видиш нещо във възобновилия се мокър снеговалеж. Изнасилване ли? Наистина, нагонът беше много по-импулсивен и силен от жаждата за пари, но при такова време?

Замисли се дали няма да се обърнат към него за огледа на това местопрестъпление — при този валеж откриването на веществени доказателства щеше да е голямо предизвикателство.