Колекционерът на татуировки [bg]

Това бе самата истина — беше ги изтрил.

Разбира се, не беше помислил, че Сакс ще се досети за малкия им заговор, след като разбере, че е изпратил новия ключ на Пам.

Тя се засмя, наведе се и го целуна силно, после пак тръгна към вратата, за да помогне за пренасянето на багажа.

И остави Райм да направи онова, което от няколко часа искаше да направи. Той се върна с количката до лабораторната маса.

Върху стерилна стъклена паничка имаше малко парченце белезникава смола, пластмаса или глина, което бяха намерили върху каишката на часовника на един банкер, убит миналата нощ в Горен Уест Сайд. Самото убийство не беше нищо забележително — тук Райм бе стабилно в режим „Поглед към смъртта номер едно“ — но това, което му се стори необичайно, бе, че тялото е намерено близо до един строеж между Медисън и Парк авеню. Западната стена на основите се намираше на около три метра от тунела, водещ след няколко чупки и разклонения директно до подземния архив на музея „Метрополитен“.

От огледа на местопрестъплението личеше, че е имало жестока борба. Имаше вероятност сивкавата субстанция, заседнала на каишката на часовника, да е останала от убиеца и да подскаже къде биха могли да открият човека, отнел живота на жертвата.

Но докато това вещество не бъде определено и източникът му конкретизиран, това предпазливо заключение бе само в сферата на предположенията. Трябваше да докажат, че е вярно, и да го запишат в таблицата на уликите или че е грешно и да го изхвърлят като мъртвите листа, които вече бяха почти изцяло изпопадали от дърветата навън. Райм приготви проба за хроматография и се приближи с количката до тихо бръмчащия апарат, за да провери коя от двете алтернативи е вярната.