Колекционерът на татуировки [bg]

— Чудно защо — измърмори Сакс, като се усмихна мрачно.

— Трябва да се обадя на нашите. Може да чуят какво се е случило. Искам да ги успокоя, че съм добре.

— Разбира се.

Докато Сет набираше номера с треперещи ръце, Сакс се обади на Райм. Разказа му всички подробности:

— Шайен извършва огледа.

— Добре.

— Ще ти донесе всичко до половин час.

Той затвори.

Сет присви очи и разтърка превързаната си лява китка, която бе поела тежестта на тялото му и белезниците се бяха врязали в кожата й.

— Какво иска този мръсник, Амелия? Защо прави това?

— Не знаем. Изглежда, че е вдъхновен от един убиец, когото с Линкълн разследвахме преди години. Първият случай, по който работихме заедно.

— О, Пам ми разказа за това. Колекционера на кости, нали?

— Да, същият.

— Сериен убиец?

— Не точно. Серийните убийства са садо-сексуално престъпление — ако извършителят е мъж. Престъпникът отпреди десет години имаше друг мотив и същото важи за този. Първият убиец имаше мания към костите; нашият има мания към кожата. Понеже няколко пъти го спряхме, сега се обърна срещу нас. Сигурно е разбрал, че с Пам сме близки, и е решил да я нападне. Ти имаше лошия късмет да си тук в неподходящ момент.

— По-добре аз, отколкото Пам.

— Сет!

Входната врата на сградата се отвори рязко и Пам, задъхана след тичането от метростанцията, нахълта във фоайето. Хвърли се на врата му още преди да е успял да се изправи. Той залитна и за малко да падне.

— Добре ли си?

— Добре, предполагам — измънка той. — Малко натъртен и ожулен.

Вгледа се в нея с празни очи. Сякаш полагаше усилие да не я обвини за това, което му се беше случило. Пам забеляза изражението му и се намръщи. Избърса сълзите си и отмести няколко кичура коса от румените си бузи.

Сакс я прегърна за момент, но усети напрежение в тялото й и се дръпна.

— Какво се случи? — попита момичето.

Детективката обясни, без да премълчи нито една подробност. При този тежък живот, който бе водила, Пам не беше човек, нуждаещ се от по-деликатно съобщаване на лошите новини.

Въпреки това, докато слушаше, на изопнатото й лице се изписа обвинително изражението, сякаш Сакс бе довела убиеца. Полицайката заби силно единия си нокът в палеца си.

Шайен Едуардс се показа на вратата, все така с гащеризон, но без маска и хирургическо боне. Докара кашон с десетина найлонови и хартиени плика.

— Шей, как изглежда?

Тя се намръщи и отбеляза:

— Трябвало да го спасите, нали? Мисълта ми е, нямаше ли начин да вкарате по-малко външни хора в този килер? Едно от най-силно замърсените местопрестъпления, на които съм правила оглед. — Засмя се и намигна на младежа: — Може ли да ви опипам?