Колекционерът на татуировки [bg]

Когато бъде погълнат, треметолът причинява мъчителни болки в корема, силно гадене и жажда, неконтролируеми гърчове и експлозивно повръщане.

Дори в малки количества има смъртоносен изход.

Навел глава с кафява шапка с тясна козирка — много хипстърско — и дълъг черен шлифер, Били вървеше през Сентръл Парк от западната страна. Носеше куфарче (разбира се, с ръкавици). Отиваше на юг и бе направил сериозен преход пеша от Харлем, но искаше да избегне камерите за наблюдение в метрото, макар сега да изглеждаше много различно от Убиеца от подземията при предишните му атаки.

Да, сега щеше да използва треметол, но предстоящата атака не беше свързана с татуиране, затова бе оставил машинката в студиото си близо до Канал стрийт. Днес обстоятелствата му диктуваха друг способ на отравяне. Но той му носеше не по-малко удовлетворение.

Били беше в добро настроение. О, предишните нападения му бяха доставили голямо удоволствие — да вкарва отровата в кожата на жертвите, като очертае точно кръвната линия, внимателно изписвайки серифите на готическите букви.

Тату „Били“…

Но това му носеше удовлетворение, както човек се чувства добре, след като си свърши добре работата или домашните задължения.

Това, което щеше да направи сега, бе на съвсем друго ниво на удоволствието.

Били излезе от парка и внимателно огледа улиците, за да се увери, че никой не го гледа подозрително. Не видя патрулиращи полицаи. И продължи към целта си.

Да, тази атака щеше да бъде различна.

Първо, нямаше послание. Просто щеше да даде треметола на жертвата. Без белези, без татуировки, без модификации.

Освен това нямаше намерение да убива жертвата. Тази смърт в крайна сметка щеше да навреди на Модификацията. Не, щеше да използва отровата само за омаломощаване.

Освен това тази атака щеше много да промени живота на жертвата му в бъдеще. Защото може би най-смущаващите последствия от отравянето с агератина са делириум и деменция. Мъжът, когото след съвсем малко възнамеряваше да отрови, щеше да се превърне в бълнуващ безумец за много, много дълго време.

Въпреки това Били съжаляваше за едно: че жертвата му нямаше да е в състояние да изпита изгарящото, нетърпимо гадене и коремните болки, които причинява токсинът на агератината. Линкълн Райм нямаше сетивност от врата надолу. Повръщането, гърчовете и другите симптоми щяха да бъдат неприятни, но не толкова ужасни, колкото при човек с нормално функционираща нервна система.

Били зави на запад по странична улица и влезе в ярко осветен китайски ресторант, в който миришеше на чесън и нагорещена мазнина. Отиде в тоалетната, където в една кабинка свали шапката и шлифера и сложи гащеризон.

Излезе — незабелязано за клиентите и персонала — пресече улицата и влезе в обслужващия проход, водещ зад къщата на Райм.