![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
Мел Купър попълни таблицата на уликите с данни за микроследите, спринцовката, снимки на местопрестъплението, отпечатъци от калцуни.
Райм погледна недоволно оскъдната информация. Никаква идея не му хрумваше.
Завъртя се с количката и се насочи към етажерката, като си мислеше за аромата на торф на уискито, с остър, но не прекалено силен вкус на дим.
След като хвърли кратък поглед към кухнята, където Том работеше нещо, и към Купър, зает с подреждането на веществените доказателства, той лесно взе бутилката от рафта и я сложи между краката си. По-трудно се справи с кристалната чаша — вдигна я и внимателно я постави на полицата така, че да може да налее уиски.
Пак взе бутилката, внимателно отвори капачката и наля уиски в чашата.
Един пръст, два пръста… добре де, хайде три.
Беше труден ден.
Бутилката се озова пак там, откъдето я беше взел. Райм се обърна с количката и се върна в средата на лабораторията.
— Нищо не видях — каза Купър, застанал с гръб към него.
— И без това никой не вярва на очевидци, Мел.
Райм бавно се приближи до таблицата и спря, без да изплиска дори капка.
46.
Амелия Сакс седеше в едно кафене в Мидтаун — една от онези традиционни закусвални, които се срещат все по-рядко, задушени от големите вериги с фалшиви чуждестранно звучащи имена. Тук всичко си беше както трябва: изцапаните менюта, персонал със средиземноморски черти, скърцащи столове — и най-вкусната, носеща чувство за уют храна в радиус от километри наоколо.
Сакс беше изнервена. Човъркаше кожичките на ноктите си, като се стараеше да не ги разкървави. Лош навик. Непреодолим. С някои неща можеше да се справи, с други — не.
Можеше ли да осуети пребиваването на Пам при Сет?
Остави две съобщения на момичето — допустимият максимум, помисли си — но все пак се обади още веднъж и Пам вдигна на третото позвъняване. Сакс попита как е Сет.
— Лекарите са му казали, че е добре. Дори не са го хоспитализирали.
Пам явно не й беше ядосана, както по-рано; поне й говореше.
— Ами ти?
— Добре съм.
Пак мълчание.
Амелия си пое шумно въздух, за да прикрие неловката пауза, и предложи да се видят на кафе.
Пам се поколеба, но прие, като добави, че така или иначе трябва да отива на работа. Предложи тази закусвалня, точно срещу театъра.
Сега Сакс премяташе телефона в ръка и човъркаше кожичките си.
Колекционера на кожа…
Какво да каже на момичето, за да го убеди да не зарязва учението и да не тръгва на околосветско пътешествие?
„Я чакай — смъмри се. — Не я приемай така. Момиче. Не може така. Тя е на деветнайсет. Преживяла е отвличане и опит за убийство. Крила се е от бандити. Има право сама да решава, има право да греши.“
И освен това, запита се Сакс, тя ли беше човекът, който да каже кое е грешка?
Коя беше тя, та да преценява?
Замисли се за собствения си интимен живот. Гимназията за нея бе, както за всички, период на откривателство, на въодушевление, тромави свалки и неуспешни начала. После се беше впуснала в света на професионалната мода. Висока, красива манекенка, Сакс бе принудена да се огради с непроницаема стена. Беше жалко, защото някои от мъжете, които срещаше на фотосесиите и в рекламните агенции, вероятно бяха свестни момчета. Но те бяха малцинство сред голям брой играчи. Затова по-лесно беше да казва „не“ на всеки, да се завре в гаража и да тунингова колата си или да отиде на пистата и да прави кръгчета със своята камаро SS.
След като постъпи в полицията, нещата не се подобриха много. Уморена от постоянните предложения, неприличните шеги, инфантилните погледи и поведение на колегите, тя продължи да страни от мъже. Това бе отговорът, който колегите й разбираха, след като отхвърлеше опитите им за свалка. Обявиха я за лесбийка. При това красива. Каква загуба!