![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Да ме…
— Нападателят ви е докосвал, нали?
— Да, сграбчи ме през гърдите, когато ми инжектира тая гадост.
Едуардс извади ролка за кучешки косми и събра частици от всички места по ризата му, които той й посочи. Прибра лепкавите ленти в пликчета и тръгна към микробуса на лабораторията, като извика на излизане:
— Ще закарам тези неща на Линкълн.
Сакс каза на Пам:
— Не можеш да останеш тук. Мисля, че трябва да се преместиш в твоята стая у Линкълн. Ще оставим полицаи за охрана, докато си вземеш каквото ти трябва.
Младата жена погледна Сет и в изражението й пролича неизреченият въпрос: „Мога да се нанеса при теб, нали?“.
Той не каза нищо.
Сакс добави:
— А ти, Сет, може би е по-добре да отидеш при приятели или при родителите си. Може да е намерил адреса ти. Ти си свидетел и това означава, че си изложен на риск.
Това бе чисто прагматично предложение, а не коварен план за разделяне на Ромео и Жулиета, но въпреки това Пам я погледна, сякаш казваше: „Знам какво кроиш“.
Без да поглежда възлюбената си, Сет каза:
— Има двама пичове, които познавам от рекламната агенция. Живеят в Челси. Мога да им се натреса.
Сакс забеляза, че не успява да прикрива много добре обвинението си към Пам.
— Надявам се, че няма да е за дълго. И? — Обърна се към момичето: — Ще дойдеш у Линкълн, нали?
Пам погледна смаяно Амалия. Отговори тихо:
— Ще отида при семейството ми.
Имаше предвид приемното си семейство — Оливети.
Изборът беше добър. Но въпреки това Сакс изпита ревност. Почувства се уязвена от упрека. От нарочно избраните думи.
Семейството ми.
Тоест: Това не включва теб.
— Ще те закарам — предложи.
— Можем да вземем влака — възрази Пам, като погледна Сет.
— Искат да ме закарат в болницата — каза той. — За още изследвания, предполагам. После мисля направо да отида при онези приятелчета в центъра.
— Мога да дойда с теб. Поне до болницата.
— Не, след всичко това… искам да си почина. Да остана малко сам, нали разбираш?
— Да. Предполагам. Щом така искаш…
Той се изправи непохватно и влезе в апартамента, взе якето и чантата с лаптопа си и пак излезе. Прегърна Пам веднъж, по братски, облече якето и метна чантата през рамо. Отиде при медиците навън, които му помогнаха да се качи в линейката.
— Пам…
— Не казвай нищо. Нито дума — прекъсна я младата жена.
Извади мобилния си телефон, за да се обади на „семейството“ си; помоли ги да я вземат. Влезе в апартамента. Сакс помоли един униформен да я държи под око, докато семейство Оливети дойдат. Той обеща да я наглежда.
В този момент телефонът й иззвъня. На дисплея бе изписано името на Линкълн Райм.
— Вече свърших. Сега ще…
Криминалистът я прекъсна с мрачен глас:
— Има още една жертва, Сакс.
О, не!
— Кой?
— Лон Селито.
43.
Линкълн Райм установи, че няма проблем да влезе в спешното отделение на Медицинския център на Университета „Хънтър“, където преди малко бяха приели Лон Селито. Болницата, разбира се, бе изцяло достъпна за хора в неравностойно положение. Здравните заведения са пригодени колкото за крака, толкова и за колела.
— О, Линкълн. Амелия.
Рейчъл Паркър, дългогодишната приятелка на Селито, се изправи и хвана ръката на Райм, после прегърна Сакс. Обърна се към Том и него също прегърна силно.
Красивата яка жена със зачервено от плач лице отново седна на един от оранжевите пластмасови столове в неприветливото помещение. Единственото обзавеждане бяха два автомата за продажба: един за безалкохолни, другият — за различни сладки и солени лакомства в целофанени опаковки.
— Как е той? — попита Сакс.
— Още не знаят. Не знаят нищо. — Рейчъл избърса сълзите си. — Прибра се вкъщи. Каза, че има грип и иска да полегне. Когато тръгвах за работа, не изглеждаше добре. Излязох, но си казах: „Не, не, това не е грип. Нещо друго е“. — Рейчъл беше медицинска сестра, работила дълги години в травматологията. — Когато се прибрах, той се гърчеше и повръщаше. Освободих устата му да диша и извиках линейка. Колегите казаха, че прилича на отравяне. Попитаха какво е ял и пил наскоро. Мислеха, че е хранително отравяне. Обаче няма такова хранително отравяне. Трябваше да го видите.