![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
Бе прекарала детските си години там нещастна, но твърдо решена да не се подчини на въоръжената крайнодясна фундаменталистка групировка. Когато станала по-голяма, се измъквала и си купувала „демоничните“ книги за Хари Потър, „Властелина на пръстените“ и „Ню Йорк Таймс“. И не се примирявала с онова, което се очаквало от повечето момичета. (Когато един от проповедниците се опитал да опипа гърдите й, за да види „дали сърцето й бие за Исус“, Пам му направила мълчаливо предупреждение „долу ръцете“, като му нанесла дълбока рана в ръката с макетен нож, какъвто все още често носеше.)
— Казах ти, това е минало. Свършено е. Няма значение.
— Има значение, Пам. Бяха тежки години за теб. Отразили са ти се — по начин, за който не подозираш. Ще ти трябва време, за да преодолееш всичко. И трябва да разкажеш на Сет всичко за живота си в нелегалност.
— Не, не трябва. Не е необходимо да правя нищо.
— Мисля, че се хващаш за първата възможност за стабилна връзка. Ти си зажадняла за това. Разбирам те.
— „Разбирала“. Това звучи снизходително. И го казваш, сякаш съм отчаяна. Казах ти, няма да се омъжвам. Няма да забременявам. Искам да пътувам с момчето, което обичам. Какво толкова?
Този разговор не вървеше на добре. „Как можах да изпусна нещата от контрол?“ — помисли си Сакс. Това беше същият разговор, който бяха водили онзи ден. Само дето тонът бе по-мрачен.
Пам си сложи шапката и понечи да стане.
— Моля те, изчакай само минутка. Остави ме да кажа още нещо. Моля те.
Нетърпелива, Пам отново седна. Дойде една сервитьорка. Тя й даде знак да си върви.
— Не можем ли… — започна Сакс.
Но не успя да довърши молбата си към тийнейджърката, защото в този момент телефонът й избръмча. Беше текстово съобщение от Мел Купър. Молеше я да отиде в дома на Райм колкото може по-скоро.
Всъщност, забеляза тя, съобщението изобщо не беше молба.
Няма как да е, когато в съобщението фигурира думата „спешно“.
47.
Докато оглеждаше задната врата на къщата на Райм, облечената с гащеризон за огледи, Амелия Сакс заключи: „Мръсникът определено умее да отваря ключалки“.
Извършител 5–11 бе оставил само една едва забележима драскотина при влизането си в къщата, за да сипе отрова в бутилката уиски на етажерката на Райм — след което хитро я бе поставил така, че криминалистът да може да я вземе. Сакс не се изненадваше, че престъпникът умее да отваря заключени врати — талантът му в татуирането свидетелстваше за голяма сръчност.
Вятърът навяваше мокър сняг навсякъде. До момента всякакви улики в задната уличка и около вратата вероятно бяха заличени. Отвътре, където би трябвало да има следи от обувки, тя откри само отпечатъци от калцуни.
Стратегията на нападението беше ясна: Извършител 5–11 бе вдигнал фалшива тревога за опит за изнасилване в Сентръл Парк, близо до къщата. Когато Райм и останалите бяха отишли на главния вход, за да видят какво става, убиецът се беше промъкнал отзад, намерил бутилката уиски, сипал отрова вътре и избягал незабелязано.
Сакс направи оглед по маршрута му от задния вход до стълбите, после през коридора от кухнята до салона. Райм имаше алармена система, но я изключваха, когато в къщата имаше хора. Главният и задният вход се наблюдаваха с камери, но можеха да се гледат само на момента; не записваха.
Сакс се почувства като насилена. Някой бе нахълтал в нейната крепост, някой бърз и ловък. И носещ смърт. Том вече беше уредил ключалките да бъдат сменени и да се сложат резета на двете врати, но влезе ли някой в жилището ти, никога няма да го почувстваш отново чисто и неопетнено. И винаги ще се тревожиш, че може отново да се случи.
Най-сетне Сакс се върна в лабораторията и подаде събраните микроследи на Мел Купър.
Линкълн Райм се обърна с количката от масата, където разглеждаше уликите, и попита:
— Е? Има ли нещо?
— Не много — отговори Сакс. — Почти нищо.
Райм не беше изненадан.
От Извършител 5–11 всичко можеше да се очаква.
Тя го погледна внимателно, сякаш все пак бе отпил от отровеното уиски.
А може би се тревожеше, защото престъпникът бе проникнал в къщата, сипал отрова в бутилката и избягал, без никой да го забележи.