Колекционерът на татуировки [bg]

— Извинете — каза някой зад тях.

Лекарят беше индиец, със сивкава кожа и неспокойни пръсти. Примигна стреснато, когато видя пистолета на кръста на Сакс, но после се успокои, щом забеляза значката от другата страна. Количката на Райм бе удостоена последна с кратък, равнодушен поглед.

— Госпожа Селито?

Рейчъл стана.

— Фамилията ми е Паркър. С Лон не сме женени.

— Аз съм Шри Харанди. Завеждащ токсикологията.

— Как е той? Моля ви, кажете.

— Стабилен е. Но състоянието му не е добро, трябва да кажа. Погълнал е арсен.

На лицето на Рейчъл се изписа ужас. Сакс я прегърна с една ръка през кръста.

Арсенът е металоид — химичен елемент с междинни свойства на метал и неметал, като антимона и бора. И, разбира се, е изключително отровен. Райм се замисли, че убиецът е преминал от растителните токсини към коренно различна категория отрови — неорганичните отрови не бяха по-силни, но бяха по-лесни за набавяне, защото имаха търговско приложение и се продаваха свободно в смъртоносни дози — не се налагаше да ги екстрахираш и концентрираш.

— Виждам, че има полиция. — Лекарят погледна инвалидната количка и явно направи връзката. — Аха, чувал съм за вас. Вие сте господин Раймс.

— Райм.

— Знам, че господин Селито също е полицай. Вие ли дадохте информацията за вероятните отрови?

— Да — отговори Сакс.

— Благодаря, но бързо установихме арсена. Трябва да ви кажа, че състоянието му е критично. Дозата е висока. Засегнати са черният и белите дробове, бъбреците и кожата. Вече наблюдаваме промени в пигментацията на ноктите, известни като левконихиа стриата. Това не е добър знак.

— Неорганичен арсен? — попита Райм.

— Да.

Арсен III е най-опасен от всички разновидности на токсина. Райм бе доста запознат с тази отрова. Беше разследвал два случая, в които бе използван като оръжие на убийството — и в двата случая единият от съпрузите (веднъж мъжът, другия път жената) бе дал тази отрова на другия. Другите три отравяния с арсен, които беше разследвал, се оказаха случайни. Отровата се среща естествено в подпочвените води, особено в райони, където се практикува фрекинг — добиване на нефт и газ под високо налягане в земните недра.

В действителност в хода на историята за всяка жертва на умишлено отравяне с арсен — като Франческо I де Медичи, велик херцог на Тоскана — има много повече нещастни случаи: Наполеон Бонапарт, вероятно отровен от тапетите в жилището, където е живял след изгнанието си на остров Света Елена; Симон Боливар (от водата в Южна Америка); и американският посланик в Италия през 50-те години на двайсети век (от олющената боя в резиденцията му). Възможно е също лудостта на крал Джордж да се е дължала на този химичен елемент.