Колекционерът на татуировки [bg]

— Да.

— Направи го при всички предишни случаи. Той…

Сет изстена. Внезапно потрепери и отвори очи. Примигна объркано. Изведнъж на лицето му се изписа тревога; след кратко замисляне явно си спомни как се е озовал тук.

— Аз… Какво става…

— Всичко е наред, господине — каза единият от медиците.

— Добре си, няма опасност — успокои го Флеърти.

— Амелия! — възкликна момчето тревожно, макар и отпаднало.

— Как се чувстваш?

— Отровил ли ме е?

— Не изглежда.

Единият от медиците зададе поредица от въпроси за различни симптоми. Колегите му записаха отговорите на младежа. Друг каза:

— Добре, господине. Ще ви направим кръвно изследване, но засега изглежда, че само ви е упоил. Ще ви закараме в спешното отделение и ще направим още тестове, но мисля, че сте добре.

— Може ли да му задам няколко въпроса? — попита Сакс.

— Разбира се.

Тя си сложи ръкавици, помогна на Сет да седне и свали белезниците. Той присви очи и разтърка ръцете си.

— Ох, боли!

— Можеш ли да вървиш? — Местопрестъплението беше силно замърсено, но тя искаше да запази колкото можеше повече улики. — Искам да се качиш горе в коридора.

— Предполагам. Може би с малко помощ.

Сакс го повдигна внимателно. Хвана го през кръста и го преведе през мазето и после нагоре по стълбите. Горе седнаха на стъпалата, водещи към втория етаж.

Входната врата се отвори и Сакс поздрави колегите си криминалисти от Куинс. Детективът, ръководещ огледа, беше красива млада полицайка на име Шайен Едуардс, една от звездите в управлението. Специалността й беше химическият анализ. Ако някой заподозрян имаше дори само една молекула забранено вещество или остатъци от барут по тялото си, тя щеше да я открие. Освен това репутацията й беше блестяща.

Човек, с когото не можеш да си играеш.

Веднъж с партньора си се натъкнали на престъпник, който се бил върнал на местопрестъплението, за да прибере плячката, която бил оставил. Убиецът, изненадан от полицаите, насочил оръжието си най-напред към по-възрастния, широкоплещест криминалист, предполагайки, че красивата млада жена не е опасна — но бързо се убедил, че е точно обратното. Едуардс бръкнала в джоба си, където държала резервния си 38-калибров таурус, стреляла през плата и улучила злосторника с три куршума в гърдите. („Май решихме случая“ — отбелязала, но въпреки това продължила да търси професионално улики, защото това й беше работата.)

— Шей, нали ти ще извършиш огледа? — попита Сакс.

— Точно така.

Амелия се обърна към Сет:

— Разкажи ми какво стана.

Младежът й каза за нападението, което бяха чули по телефона. Мъж с маска и ръкавици разбил вратата към терасата и се нахвърлил върху Сет, който стоял в дневната. Започнали да се борят, но нападателят стиснал Сет през гърдите и забил игла във врата му. Младежът изгубил съзнание и се свестил в мазето. Преди да заспи, видял, че нападателят вади преносима машинка за татуиране от раницата си.