Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Мъжът присви замислено устни и кимна.
– Както желаете, млади господине. Един момент.
И се изгуби в градината.
– Лейди Плацида? – промърмори Тави.
– Познавам я – отвърна Макс. – Тя ще знае какво става.
– Трябва да поговорим с нея насаме – каза Тави.
Макс кимна, съсредоточи се и едва забележимо махна с ръка. Тави почувства внезапен натиск върху ушите си, който беше силен и неприятен в началото, но постепенно отслабна.
– Готово – каза Макс.
– Благодаря ти – отвърна Тави.
След миг към тях се приближи майордомът, придружаван от една висока жена със сурово, студено лице, която носеше семпли, но елегантни бижута и скъпа рокля с наситен зелен цвят. Тя се спря, разгледа ги внимателно и Тави почувства тежестта на погледа ѝ толкова осезаемо, сякаш го бе докоснала с ръка. Тя му се намръщи, а щом видя Макс, се намръщи още повече. Отпрати майордома с една дума и рязко движение на ръката и се приближи до тях.
Когато се озова в кръга, защитен от подслушване с помощта на Максовата вятърна фурия, тя повдигна изненадано вежди. След това пристъпи напред, спря се пред Тави и каза:
– Няма никакво писмо от Първия лорд, нали?
Тави отвори чантата си и ѝ подаде сгънат лист хартия. На него не бе написано нищо, но младежът не искаше да предизвиква подозрението на онези, които ги наблюдаваха.
– Не, Ваша светлост, боя се, че няма.
Тя взе листа хартия, разтвори го и се престори, че чете.
– О, колко обичам Фестивала по изпращането на зимата! Добър вечер, Максим.
– Добър вечер, милейди. Роклята ви е прекрасна.
Крайчето на устата ѝ се изкриви в лека усмивка.
– Радвам се, че си послушал съвета ми да правиш комплименти на дамите.
– Установих, че е изключително ефективна тактика, милейди – отвърна Макс.
Лейди Плацида повдигна едната си вежда и каза:
– Създала съм чудовище.
– Дамите понякога викат – отвърна наперено Макс. – Но като се изключи това, трудно бих се определил като чудовище.
Погледът ѝ се втвърди.
– Което си е истинско чудо. Знам, че баща ти е на Стената, но очаквах да видя мащехата ти тук.
– Забранено ѝ е – каза Макс. – Или поне така ми прошепна една птичка.
– Птичките не могат да пишат – рече лейди Плацида. – Пък и никой не го очаква от тях. – Тя сгъна „писмото“ и се усмихна на Макс. – Радвам се да те видя, Максим. Но все пак ще можеш ли да ми обясниш какво те накара публично да обявиш, че съм свързана с Първия лорд, и то в присъствието на половината Съвет на лордовете и членове на Сената?
– Ваша светлост – каза Тави. – Дойдох тук, за да говоря с леля ми Исана. Мисля, че се намира в беда, и искам да ѝ помогна.
– Значи, ти си това – промърмори лейди Плацида и замислено присви очи.
– Тави от долината Калдерон, Ваша светлост – каза Макс.
– Моля ви, милейди – каза Тави. – Бихте ли ни казали какво ви е известно за нея?
– Ще ми направите голяма услуга – каза Макс и положи длан върху рамото на Тави.
Лейди Плацида удивено повдигна вежди. След това отново огледа внимателно Тави.
– Тя беше тук заедно с една амарантска куртизанка, Сирай. Разговаряха с няколко души.
– С кого? – попита Тави.
– С мен, с лейди Акватайн и още с няколко аристократи и сановници. Както и с лорд Калар.
– Калар? – попита Тави и се намръщи.
От градината се дочу рязък мъжки глас, последван от учтиви поздравления и аплодисменти.
– Очевидно Бренсис е спечелил дуела за правото да се нарича гражданин – каза лейди Плацида. – Каква изненада.
– Бренсис не би могъл да си проправи път с меча и през стадо овце – изсумтя Макс. – Мразя показните дуели.
– Моля ви, милейди – каза Тави. – Знаете ли защо си е тръгнала по-рано?
Лейди Плацида поклати глава.
– Не съм сигурна. Но точно преди да си тръгнат, проведоха един не особено приятен разговор с лорд Калар.
Тави погледна към коридора, сякаш почувства, че е привлякъл нечие внимание. На около десетина фута от него стояха двама младежи и той веднага ги разпозна. Бяха облечени в най-хубавите си дрехи, но русият Вариен с воднистите очи и тромавият Ренцо не можеха да бъдат сбъркани с никой друг.
Вариен погледна опулено Тави, после погледът му се прехвърли върху Макс. Той промърмори нещо на Ренцо и двамата бързо се отдалечиха към градината. Сърцето на Тави заби като лудо в гърдите му. Неприятностите нямаше да им се разминат.
– Колко неприятен беше разговорът? – попита Макс.
– Той удари Сирай пред всички. – Устните на лейди Плацида се свиха в тънка линия. – Не мога да търпя мъже, които удрят жените само защото знаят, че могат да го направят.