Фурията на Академа

– В такъв случай защо ще иска да се срещне с него точно сега? – попита Макс.

Тави сви рамене.

– Тя отчаяно се опитва да се добере до него, иначе нямаше да постъпи така: да изпраща шифровани писма; да отседне в дома на лоялист вместо в Цитаделата; и да отиде на светско събиране.

– И то в дома на Калар. Това е опасно.

Тави се намръщи замислено.

– Калар и Акватайн са най-силните Върховни лордове и съперници. Двамата еднакво ненавиждат Гай. А леля ми се ползва с неговото благоразположение.

– Да – рече Макс. – Там няма да я посрещнат с отворени обятия.

– Тя не може да не го знае. Защо ѝ е да ходи там? – Тави си пое дълбоко дъх. – Не мога да го разбера, но това ужасно ме притеснява. Аз... напомня ми на Втората калдеронска. Инстинктът ми подсказва, че тук става дума за нещо сериозно.

Макс изгледа Тави и кимна.

– Може и да си прав. И на мен ми се е случвало на два пъти, докато служех на Стената. Лоши нощи бяха. Но леля ти няма да успее да се срещне с Гай, Тави. Нито дори с мен. Килиан не би го допуснал в никакъв случай.

– Няма да ѝ се наложи – каза Тави. – Да вървим.

– Къде? – попита развеселено Макс.

– Към имението на Калар – отвърна младежът. – Ще говоря с нея. Мога да предам на Първия лорд съобщение от нея. Ще запазим тайната, Килиан ще бъде доволен, а ако става въпрос за нещо сериозно...

– Тогава какво? – попита остро Макс. – Смяташ да издадеш някаква кралска заповед, която да ѝ реши проблема? – Погледите им се срещнаха. – Честно да ти кажа, ужасно ме е страх, Тави. Каквото и да правя, докато се преструвам на Гай, накрая той ще трябва да се разправя с последствията. А аз не съм Първи лорд. Нямам властта да наредя на легионите да нападнат или да изпращам помощ от името на Короната.

Тави се намръщи.

– Килиан би казал, че легионите и ковчежникът легат не го знаят.

Макс изсумтя.

– Аз го знам. Това ми е достатъчно.

Тави поклати глава.

– Нима смяташ, че Гай би предпочел да си стоим настрани и да не правим нищо, докато земята и поданиците му са застрашени?

Макс го погледна кисело.

– Ти се справяш много по-добре от мен по риторика. Отказвам да се замесвам в това заедно с теб. Каквото и да казваш, аз нямам намерение да се занимавам с политически игри и да давам заповеди от името на Гай. Да нарушавам правилата на Академията, чиято цел е да защитят семействата на учениците от изпадане в неловко положение, е едно, изпращането на хора на смърт е съвсем друго.

– Хубаво. Ще разговаряме с леля ми – каза Тави. – Ще разберем какво не е наред. Ако е нещо сериозно, ще кажем на Килиан и ще го оставим да реши заедно с Майлс какво да правят. Става ли?

Макс кимна.

– Става. Макар че фуриите да са ти на помощ, ако Бренсис те забележи на приема на баща му.

– Съвсем забравих за него – изръмжа раздразнено Тави.

– А не бива – каза Макс. – Тави, смятах да говоря с теб за него. Според мен Бренсис не е добре. Нали ме разбираш?

Тави се намръщи.

– С главата?