Фурията на Академа

Исана едва не се изсмя. Куртизанката беше изплашена, но въп­реки че действаше на съвсем непозната територия срещу смъртоносни врагове, като мишка сред гладни котки, тя притежаваше наистина силен характер, който не ѝ позволяваше да пада духом. Показното ѝ безвкусно маниерничене и разговорите бяха начин да се надсмее на собствените си страхове.

– Мисля, че винаги можем да сложим на ръцете ти ръкавици – промърмори Исана. – Щом запазването на ноктите ти е толкова важно за безопасността на държавата.

Сирай кимна сериозно.

– Абсолютно, скъпа. Много е важно.

Миг по-късно каретата рязко спря и Исана чу стъпките на лакея, който се приближи до вратата. Нед промърмори нещо на кочияша. Вратата се отвори и Сирай стъпи на първото стъпало от сгъваемата стълбичка.

– Политиката е пълно безобразие. Мразя, когато се налага да си тръгвам рано от прием.

Убийците ги нападнаха без предупреждение.

Исана чу внезапното, рязко изпъшкване на кочияша. Сирай замръзна върху стълбичката и Исана внезапно почувства заливащата я вълна от леден страх. Нед изкрещя нещо и тя чу стърженето на меч, излизащ от ножницата си. Дочуха се бързи стъпки и звънтене на стомана.

– Стой вътре! – извика Сирай.

Исана видя тъмната фигура на мъж с меч да се приближава към каретата и да замахва с оръжието си към куртизанката. Сирай го отби с лявата си ръка, острието разряза плътта ѝ и по земята покапа кръв. Другата ѝ ръка се стрелна към косата ѝ, към нещо, което Исана бе помислила за дръжка на украсен със скъпоценни камъни гребен. Вместо това Сирай издърпа тънък, остър като игла кинжал и го заби в окото на убиеца. Мъжът изпищя и падна.

Куртизанката се наведе, хвана дръжката на вратата и понечи да я затвори.

В този миг се чу свистене, приглушен звук от удар и от гърба на куртизанката се показа окървавеният назъбен накрайник на стрела. От разкъсания плат на копринената ѝ кехлибарена рокля прокапа кръв.

– Ох! – изпъшка куртизанката изненадано.

– Сирай! – изпищя Исана.

Жената започна бавно да се свлича напред и падна от каретата. Исана се хвърли напред, за да ѝ помогне, хвана я за ръката и дръпна, опитвайки се да я вкара в каретата, но се подхлъзна в кръвта и залитна. Над рамото ѝ профуча втора стрела и се заби до перата в дървената рамка на каретата.

Тя чу друг вик отдясно и видя Нед да стои с гръб към каретата, изправен пред двама убийци, сурови мъже със сиви дрехи. Трети нападател лежеше окървавен на калдъръма. Пред очите на Исана старият призовател на метал вдигна рязко меча си, парирайки удара на единия убиец, и нанесе ответен удар, прерязвайки гърлото му.

Но ударът беше оставил лявата страна на стария рицар открита и другият нападател се хвърли напред и прободе с късия си меч корема на сър Нед. Старецът рязко се обърна към него, сякаш не изпитваше никаква болка, и сграбчи здраво китката на мъжа. Вместо да го отблъсне, Нед просто стисна още по-здраво меча си и с мрачна решителност го заби в устата на убиеца.