Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Да – кимна Макс. – Той е опасен. Затова се старая винаги когато ми се удаде възможност, да го поступвам. С надеждата, че ще се страхува от мен и ще стои по-надалече. Той си е страхливец по природа, но от теб не се бои. Което може би означава, че му доставя удоволствие да си мисли как ти причинява болка – а ти смяташ да влезеш в дома на баща му.
– Не се страхувам от него, Макс.
– Знам – отвърна Макс. – Ти си идиот.
Тави въздъхна.
– Ако от това ще се почувстваш по-добре, смятам да влезем и по най-бързия начин да излезем. Колкото повече се забавим, толкова по-бесен ще е Килиан, когато се върнем в Цитаделата.
Макс кимна.
– Добра идея. Така ще ни убие по-спокоен.
Глава 24
Тави се спря пред имението на лорд Калар на улица „Градинска“ и известно време го оглежда намръщено. Ако не беше прекарал толкова много време в двореца на Първия лорд в Цитаделата, имението на Калар щеше да го впечатли. Тави си помисли, че е абсурдно голямо. Целият Бърнардхолт – всъщност вече Исанахолт, напомни си той – можеше да се побере вътре и пак щеше да остане достатъчно място за пасище за овцете. Имението бе разкошно украсено и осветено, с великолепно оформена градина и Тави неволно го сравни с проститутките с начервени лица, крещящи безвкусни дрехи, фалшиви усмивки и студени погледи, които беше виждал край реката.
Той въздъхна дълбоко и тръгна към къщата по алея, оградена с две редици статуи. Край него минаха четирима мъже с обикновени дрехи. Те имаха сурови лица и бдителни очи, и Тави видя как изпод наметалото на третия мъж се подава дръжката на меч. Той продължи към имението, като от време на време им хвърляше по някой поглед и забеляза как към тях изтича уплашен слуга, който водеше четири оседлани коня.
– Видя ли това? – промърмори Макс.
Тави кимна.
– Не приличат особено на гости на аристократ, нали?
– Приличат на наемници – каза Макс.
– Но лакеят им доведе коне – промърмори Тави. – Дали са главорези?
– Сигурно.
Мъжете се метнаха на конете, единият от тях каза тихо нещо и четиримата пришпориха конете си.
– Бързат – каза Макс.
– Сигурно са се забързали да пожелаят на някого весело прекарване на фестивала – каза Тави.
Макс тихо изсумтя.
Портиерът излезе напред да ги посрещне с надменно вирната брадичка.
– Извинете, млади господа. Това е частно празненство.
Тави кимна и каза:
– Естествено, сър. – Той показа куриерската си чанта от фина кожа със златно изображение на кралски орел, в която обикновено носеше документи. – Нося съобщения от Негово Величество.
Портиерът изгуби част от арогантността си и каза:
– Разбира се, сър. С удоволствие ще предам писмата вместо вас.
Тави му се усмихна и сви рамене.
– Съжалявам – каза той, – но заповедите ми са да ги предам лично на получателя. – Той махна с ръка към Макс. – Сигурно е нещо деликатно, иначе капитан Майлс нямаше да ми зачисли и охрана.
Портиерът се намръщи, погледна ги и каза:
– Разбира се, млади господине. Моля, последвайте ме, ще ви отведа в градината, а спътникът ви ще почака тук.
– Идвам с него. Заповеди – каза Макс с равен, уверен глас.
Портиерът облиза устните си и кимна.
– Аха. Да. Насам, господа.
Той ги поведе през също толкова разкошно украсен коридор към градината. Тави вървеше редом с него, опитвайки се да изглежда отегчен. Ботушите на Макс потропваха по земята в равномерния, уверен ритъм на маршируващ легионер.
Портиерът – или по-точно майордомът, реши Тави – се спря пред входа на градината и се обърна към младежа. Зад гърба му проблясваха лампи, чиито светлини постоянно сменяха цветовете си, а от градината се чуваха разговори и звучеше музика. Тави долови миризмите на храна, вино и парфюми.
– Ако ми кажете името на човека, до когото е адресирано писмото, аз ще им съобщя да дойдат да го получат.
– Разбира се – отвърна Тави. – Ще ви бъда безкрайно признателен, ако съобщите за присъствието ми на холтър Исана.
Майордомът се поколеба и Тави забеляза неувереността в очите му.
– Холтър Исана вече не е тук, млади господине – рече мъжът. – Тя напусна празненството преди около четвърт час.
Тави се намръщи и двамата с Макс се спогледаха.
– Така ли? По каква причина?
– Не зная, млади господине – отвърна майордомът.
Макс кимна леко на Тави и измърмори:
– Второто писмо е за Върховната лейди Плацида. Доведи я.
Майордомът стрелна Макс с подозрителен поглед и се обърна към Тави. Младежът го погледна съучастнически и сви рамене.
– Моля ви, съобщете ѝ, сър.