Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Но още повече се страхуваше за леля си. Тави знаеше, че Исана е прекарала целия си живот в холтовете и няма представа колко коварна може да е столицата. Той не можеше да си представи, че тя би взела за спътничка куртизанка, ако знаеше с какво се занимава тази жена. Освен това не можеше да си представи, че леля му е пристигнала в столицата без някаква охрана или ескорт, особено ако беше дошла по покана на Гай. Можеше поне да вземе брат си Бърнард. И защо Първият лорд не бе наредил на Амара или на някой друг от Курсорите да я съпровождат, докато гостува в двореца? Не беше възможно Гай да я повика в столицата, а после да допусне да ѝ се случи нещо. Тя бе твърде важен символ на неговата власт.
Всичко това означаваше, че комуникацията е била прекъсната някъде по веригата. Исана беше уязвима, може би бе останала без охрана, може би човекът с нея я водеше към капан. Намереше ли я Тави, той веднага щеше да я отведе в двореца, където нямаше да я застрашава нищо. Дори и да не можеше да ѝ разкаже за случилото се с Първия лорд, в интерес на Гай беше да я защити, и Тави не се съмняваше, че ще успее да убеди Килиан да я настани в стаите за гости, където Кралската гвардия щеше да я опази от всякакви смъртоносни опасности.
Ако, разбира се, всичко при нея беше наред.
Заля го вълна от студен страх, която го накара да се затича още по-бързо, забравил за умората и съсредоточен единствено върху благополучието на жената, която го беше отгледала като роден син.
Тави забеляза, че Ренцо излиза от оставената без кочияш карета, едва миг преди тромавият младеж да замахне и да го удари с огромната си длан. Тави вдигна едновременно и двете си ръце, за да се предпази, но ударът на Ренцо, подсилен от фуриите му, се оказа твърде мощен и Тави отлетя към каменната стена, заобикаляща поредното грамадно имение.
Той успя да опази главата си от удар и рамото си от счупване при сблъсъка, но въпреки това се свлече на земята. Почувства в устата си вкуса на кръвта и видя как Ренцо се навежда над него, облечен в кафявата си туника, с присвитите си свински очички и ръце, свити в юмруци с размерите на свински бутове.
Някой наблизо се изсмя сподавено. Тави се обърна и видя Вариен, който се появи от същото скривалище и тръгна към него.
– Добър удар – каза той. – Погледни го. Мисля, че всеки момент ще заплаче.
Тави провери дали ръцете и краката му са здрави и се изправи, опирайки се на земята. Страхът, безпокойството и унижението му се сляха и се превърнаха в нещо, съставено единствено от остри ръбове и назъбени остриета. Леля му се намираше в опасност. Държавата може би се намираше в опасност. А тези двама арогантни идиоти бяха избрали точно този момент, за да му попречат да изпълни дълга си.
– Вариен – каза тихо Тави. – Нямам време за това.
– Няма да се наложи да чакаш дълго – отвърна Вариен с подигравателен тон. – Аз пренесох нас двамата дотук първи, но и Бренсис скоро ще се появи. Той иска да си поговорите за възмутителното ти поведение и наглостта да се появиш неканен на приема му.
Тави изпъна рамене и погледна към Вариен и Ренцо. Когато заговори, от устата му се разнесе непознат глас, твърд, студен и властен.
– Махайте се от пътя ми. И двамата.
Подигравателната усмивка на Вариен се стопи. Той се втренчи в Тави и воднистите му очи примигнаха няколко пъти. След кратко колебание той отново се накани да каже нещо.
– Ако си отвориш устата – предупреди го Тави със същия леден тон, – ще ти счупя ченето. Отдръпни се.
Лицето на Вариен пребледня от страх, който обаче веднага бе сменен от гняв.
– Нямаш право да ми говориш така, мал...
Тави заби обутия си в ботуш крак в корема на Вариен. По-високото момче се преви надве, притиснало ръце към корема си. Без да се колебае, Тави го сграбчи за косата и се хвърли с цялата тежест на тялото си върху него. Двамата полетяха към калдъръма, като общата им тежест се стовари върху брадичката на Вариен. Разнесе се противно хрущене и Вариен зави от болка.
Тави отново скочи на крака, изпълнен от див възторг и радост от победата. Ренцо се хвърли напред и се опита да го удари, но юношата се гмурна под ръката му и му нанесе отвесен удар с юмрук, като едновременно с това изстреля и крака си напред. Цялата сила на тялото му се беше съсредоточила върху челюстта на Ренцо, чиято глава се отметна нагоре и назад, но той не падна. Олюлявайки се и примигвайки изненадано, Ренцо замахна с огромния си юмрук с намерението да нанесе на Тави ответен удар.