Фурията на Академа

– Но не сме сигурни и в обратното. Тя е моето семейство. Ако гре­ша и с нея всичко е наред, можеш да ми се подиграваш цяла година.

Макс кимна отсечено, докато излизаха през входната врата.

– Как изглежда тя?

– Дълга коса, тъмна с прошарени кичури, много слаба, в лицето прилича на двайсетгодишна.

Макс се поколеба.

– Красива ли е?

– Макс! – изръмжа Тави.

– Добре де, добре – отвърна Макс. – Ще се видим там.

Той нап­рави две широки крачки и подскочи във въздуха. Там бе подхванат от неочакван порив на вятъра, който го отнесе към тъм­ното небе. През цялото време Макс стискаше здраво в ръка дръжка­та на меча си.

Тави го проследи с яден поглед. В гърдите му се бореха страх, безпокойство и страшна завист, каквато рядко си позволяваше да изпитва. Сравнително малко от жителите на Алера притежаваха достатъчно сила, за да накарат вятърните си фурии да ги издигнат в полет. Много повече млади хора загиваха при нещастни случаи, свързани с призоваването на вятърни фурии, докато се опитваха да подражават на онези, които можеха да се издигнат в небето. Тави не бе единственият, който завиждаше. Но възможната опасност, която застрашаваше леля му Исана, го караше още по-горчиво да съжалява за това, че е лишен от сили.

Тави не позволи на внезапния прилив на емоции да му поп­речи да се втурне към къщата на Нед. Със сигурност нямаше да успее да стигне до там едновременно с Макс, но беше длъжен да направи каквото може. Особено когато в опасност беше леля му Исана. Тави беше добър бегач и за годините, които бе прекарал в столицата, бе наддал на височина и мускули, предвид напрегнатия му живот и необходимостта непрекъснато да изпълнява нарежданията на Първия лорд. В града имаше само няколко души, които можеха да се състезават с него без помощта на фурии. Момчето направо полетя по ярко осветената и фестивално украсена улица „Градинска“.

Ако мъжете наистина бяха убийци, те сигурно щяха да са отлични фехтовачи, най-вероятно призователи на метал, способни да победят дори и най-силните и талантливи фехтовачи, лишени от собствени метални фурии. Съдейки по вида им, те очевидно имаха немалък опит, което означаваше, че действаха добре в екип. Ако вместо тях имаше само един човек, Тави би могъл да се приближи незабележимо до него или да измисли някаква заблуждаваща маневра, която да му позволи да нападне изневиделица. Но при наличието на четирима мъже това не беше възможно – а директното нападение срещу тях, дори да беше въоръжен с нещо повече от кинжала си, беше равносилно на самоубийство.

От опита си на тренировъчната площадка Тави знаеше, че Макс е от онези бойци, които може да бъдат възпети в легенди или балади – или да загинат от глупавата си самонадеяност, преди да се стигне до това. В ръцете на Макс мечът бе смъртоносно оръжие, но тренировъчната площадка беше много по-различна от улицата, а партньорите в учебните сражения едва ли се държаха като професионалните убийци. Дори опитът на Макс в легионите нямаше да го е подготвил за мръсните трикове, които се използваха в боевете по столичните улици. Макс притежаваше самоувереност, каквато Тави не беше срещал в никой друг от познатите си, с изключение може би на Първия лорд. Въпреки това той се страхуваше за приятеля си.