Фурията на Академа

Глава 23

– По-бавно – примоли се Макс. – Велики фурии, Калдерон, закъде сме се забързали така, враните да те изкълват?

Тави го погледна през рамо, вървейки бързо по улицата, която тръгваше от Цитаделата. Пъстроцветни фестивални фуриени лампи осветяваха пътя в розово, жълто и небесносиньо и въпреки късния час улиците бяха оживени.

– Не съм сигурен. Но знам, че нещо не е наред.

Макс въздъхна и започна да подтичва тромаво, докато не се изравни с Тави.

– Откъде знаеш? Какво пишеше в писмото?

Тави поклати глава.

– О, обичайното. Как си, разни случки от дома, че е отседнала в дома на някой си Нед на „Градинска леха“.

– Аха – рече Макс. – Нищо чудно, че си се паникьосал. Това е едно ужасяващо писмо. И определено си заслужава да се измъкнеш от Килиан и може би да застрашиш сигурността на Короната.

Тави го погледна.

– Писала е разни неправилни неща. Нарекла е чичо ми Бернхард. Той се казва Бърнард. Пише, че малката ми сестричка се справя отлично с уроците по четене. Аз нямам сестра. Нещо не е наред, но не е искала да ми го съобщи писмено.

Макс се намръщи.

– Сигурен ли си, че писмото е истинско? Сещам се за имената на няколко души, които не биха имали нищо против да те причакат в някоя тъмна уличка посред нощ.

– Почеркът е нейният – каза Тави. – Сигурен съм.

Известно време Макс вървеше редом с него мълчаливо.

– Знаеш ли какво? Мисля, че трябва да отидеш при нея и да разбереш какво става.

– Смяташ ли?

Макс кимна мрачно.

– Да. И няма да е зле да вземеш някой едър и злобен тип със себе си, просто за всеки случай.

– И това е добра идея – каза Тави. Двамата завиха по „Градинска леха“. – Как ще разберем коя е къщата на Нед?

– Ходил съм там – отвърна Макс.

– Да не би да има някоя млада вдовица? – попита Тави.

Макс изсумтя.

– Не. Но сър Нед е най-добрият фехтовач на цяло едно поколение. Обучавал е едни от най-великите. Принцепс Септимус, Арарис Валериан, капитан Майлс от Кралския легион, Алдрик екс Гладиус, Лартос и Мартос от Парция и десетки други.

– Преподавал ли ти е? – попита Тави.

Макс кимна.

– Да, през цялата първа година. Стабилен мъж. Все още се справя отлично с меча, макар да е на осемдесет години. Най-доб­рият учител, който съм имал, по-добър дори от баща ми.

– Сега продължава ли да те обучава?

– Не – отвърна Макс.

– Защо?

Макс сви рамене.

– Каза, че няма на какво повече да ме научи на тренировъчната площадка. Че останалото ще го науча сам на бойното поле.

Тави кимна и замислено задъвка долната си устна.

– А какво е отношението му към Короната?

– Той е твърдолинеен поддръжник на дома на Гай и властта на Първия лорд. Но ако питаш мен, бих казал, че презира самия Гай.