Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Така – рече тихо Бренсис, докато мъглата продължаваше да се спуска. – Значи, реши, че можеш да ме направиш за смях, като се промъкнеш на приема на баща ми? Може би да пийнеш от виното му? Да отмъкнеш някоя друга ценна вещ?
– Донесох писмо от Първия лорд – успя да промълви Тави.
Все едно не беше казал нищо.
– А сега си нападнал и си ранил приятелите ми. Макар че сигурно ще кажеш, че Първият лорд ти е наредил да го направиш, а, страхливецо?
– Бренсис – каза Тави през зъби, – не става въпрос за теб.
– Напротив – изръмжа Бренсис. Мъглата се беше превърнала в плътно одеяло, което ги беше обвило толкова плътно, че Тави можеше да види само на няколко крачки от себе си. – Наглостта ти ми омръзна. – Бренсис измъкна спокойно меча си, след което хвана кинжала в лявата си ръка. – Дотук беше.
Тави погледна към смущаващите проблясъци в очите на Бренсис и се изправи на крака.
– Не го прави, Бренсис. Не ставай глупак.
– Няма да позволя на някакъв си изрод, който няма нито една фурия, да ми говори така! – изръмжа Бренсис и се хвърли към Тави, насочил меча си към корема му.
Тави измъкна кинжала си, успя да отбие атаката на Бренсис, плъзгайки острието на меча му покрай себе си. Но това си беше чист късмет и младежът го знаеше. Започнеше ли Бренсис да размахва оръжието си, малкият кинжал щеше да се окаже напълно безполезен. Затова Тави отскочи назад, опитвайки се отчаяно да се измъкне от уличката. Но изход нямаше.
– Глупав селяк – рече Бренсис с усмивка. – Винаги съм знаел, че си страхливо, смрадливо малко прасе.
– Градските легионери идват насам – отвърна Тави.
Гласът му трепереше.
– Има достатъчно време – каза Бренсис. – Никой няма да ни види през мъглата. – В очите му проблесна безумна радост. – Какво съвпадение, че се спусна точно сега.
Той отново се впусна в атака, насочил проблясващия си кинжал към гърлото на Тави. Младежът се шмугна под него, но Бренсис вдигна крак, целейки се в главата му. Тави успя да поеме част от удара с рамото си, но подсилената от фурии мощ на калареца можеше да се мери с Ренцовата и Тави залитна на една страна. Само стената на златарското ателие успя да спре падането му, светът се разлюля пред очите му, а Бренсис вдигна меча си, готов да му нанесе смъртоносен удар.
Инстинктът на Тави проработи и той успя някак си да се отдръпне от падащия меч, но почувства пареща болка в лявата си ръка. Замахна с кинжала си, целейки се в дясната ръка на Бренсис, който се усмихна презрително и с лекота избегна удара. После вдигна ръка и направи рязко движение с китката си. Силен порив на вятъра събори Тави на земята и го изтърколи до стената в дъното на уличката. Той се изправи на крака, но вятърът го притисна към стената и от камъка се появиха уродливи, безформени ръце, които уловиха китките и краката му в желязна хватка.
Бренсис се приближи спокойно до Тави със самодоволно изражение на лицето. Небрежно плесна юношата през лицето с кинжала си, след което повтори удара с опакото на ръката си по другата му буза. Ударите му бяха толкова силни, сякаш нанесени с юмруци, че целият свят се стесни пред очите на Тави в тунел, изпълнен от слабата арогантна фигура на Бренсис Калар-младши.
– Не мога да повярвам колко си глупав. Наистина ли смяташе, че можеш да ме обиждаш и непрекъснато да ме предизвикваш? Нима си мислеше, че ще ти се размине безнаказано? Ти си нищо, Тави. Никой. Не си призовател. Дори гражданин не си. Просто любимото домашно животно на един изкуфял старец. – Бренсис притисна острието на меча си към бузата на Тави. Прониза го остра болка и младежът усети как по брадичката му се стича кръв. Бренсис впери поглед в него. Очите на младия аристократ бяха... странни. Зениците му бяха твърде разширени, а лицето му блестеше от пот. Дъхът му вонеше на вино.
Тави преглътна и се опита да проясни мислите си.
– Бренсис – каза тихо той. – Ти си пиян. Замаян си. И не разбираш какво правиш.
Бренсис отново го зашлеви през бузите.
– Позволи ми да не се съглася с теб.
На Тави му се зави свят и стомахът му се сви.
– Бренсис, спри и помисли. Ако...
Този път Бренсис заби юмрука си в корема на Тави и макар младежът да успя да стегне мускулите си и да издиша едновременно с удара, за да го омекоти, той се оказа невероятно силен, с какъвто не се беше сблъсквал дотогава, и му изкара въздуха.