Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Избърса студената кал от ръцете и лицето си — доказателството, че се е крил. Не че го беше срам, само трябваше да вземе нещата в свои ръце. Закатери се с усилие към пътя, ала щом се измъкна от гъсталака, за миг не можа да се ориентира. Колите не се виждаха никъде. Незнайно как Реджис се бе озовал в подножието на хълма. Автомобилите сигурно бяха горе на върха.
Заизкачва се по хълма към колите. Беше много тихо. Краката му затъваха в кални локви. Гласът на момиченцето вече не се чуваше. Защо ли беше спряло да вика? Както вървеше, Реджис започна да подозира, че с детето се е случило нещо. Значи не биваше да се връща горе. Може би тиранозавърът още се навърташе край колите. А Реджис беше тук, в подножието на хълма, тоест много по-близо до лагера.
А беше толкова тихо. Тишина, населена с призраци.
Ед Реджис се обърна и тръгна обратно към лагера.
Алън Грант прокара длани по краката и ръцете на Лекс, от време на време леко ги стискаше. Изглежда, не я болеше никъде. Беше невероятно. Ако не се брои раничката на челото му, момиченцето бе невредимо.
— Нали ви казах — рече то.
— Трябваше да проверя.
С момчето обаче нещата не стояха така. Носът на Тим беше подут и го болеше. Грант подозираше, че е счупен. Дясното му рамо беше силно натъртено и отекло. Затова пък краката му бяха здрави. И двете деца можеха да ходят. Това беше най-важното.
Самият Грант се чувстваше добре, освен че беше одран отдясно на гърдите, където тиранозавърът го беше ритнал. Раната го болеше при всяко вдишване, но не изглеждаше сериозна и не му пречеше да се движи.
Чудеше се дали от удара е изпаднал в безсъзнание, спомняше си съвсем смътно събитията преди момента, в който със стонове се огледа и видя, че се намира между дърветата, на пет метра от автомобила. Отначало раната на гърдите му кървеше, той обаче я покри с листа и кръвта скоро засъхна. После почна да обикаля и да търси Малкълм и децата. Не можеше да повярва, че е още жив. Припомняше си откъслечни картини и се опитваше да ги свърже. Тиранозавърът лесно можеше да ги убие всичките. Защо не го направи?
— Гладна съм — каза Лекс.
— Аз също — рече Грант. — Но първо трябва да се върнем към цивилизацията. И да съобщим за кораба.
— Само ние ли знаем за него? — попита Тим.
— Да. Трябва на всяка цена да се върнем и да им кажем.
— Тогава да тръгнем по пътя към хотела — предложи Тим и посочи надолу към хълма. — Така ще ги пресрещнем, ако идват да ни приберат.
Грант обмисли предложението. Спомни си тъмната сянка, пресякла пътя между двата автомобила още преди нападението на тиранозавъра. Какво ли беше това животно? Не можеше да бъде друго освен малкия тиранозавър.
— Не съм съгласен, Тим. От двете страни на пътя има високи огради. Ако някой от тиранозаврите е тръгнал по пътя, ще се озовем в капан.
— Тогава да почакаме тук — предложи Тим.
— Да — съгласи се Грант. — Нека изчакаме, докато дойде някой.
— Гладна съм — оплака се Лекс.
— Дано не чакаме дълго — рече Грант.
— Не ми се стои тук — каза Лекс.
В този момент откъм подножието на хълма чуха как някой кашля.
— Стойте тук — нареди Грант и изтича надолу да види кой е.
— Стой тук — повтори Тим и го последва.
— Не ме оставяйте, не ме оставяйте сама — извика Лекс и тръгна след брат си.
Грант затисна устата й с ръка. Момиченцето се опита да се отскубне, но той поклати глава и посочи към подножието на хълма.
Там видя Ед Реджис, който стоеше съвсем неподвижно. В гората около тях бе настъпила мъртва тишина. Монотонното жужене на цикадите и крясъците на жабите внезапно бяха заглъхнали. Чуваха се само лекото шумолене на листата и воят на вятъра.
Лекс понечи да заговори, но Грант я дръпна към ствола на най-близкото дърво и двамата се скриха сред дебелите чепати корени. Тим веднага дойде при тях. Грант сложи пръст на устните си, за да им покаже да мълчат, и бавно се огледа.
Пътят долу беше тъмен, само лунната светлина, която се процеждаше през разлюлените клони, хвърляше подвижна шарена сянка. Ед Реджис беше изчезнал. Грант го съгледа едва след няколко секунди. Той беше прегърнал ствола на голямо дърво и се притискаше към него. Беше абсолютно неподвижен.