Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Ву пристъпи напред.
— Какво правиш, Джон?
— Преглеждам кода.
— Чрез визуална проверка? Но това ще трае ужасно дълго.
— Намерил си на кого да го кажеш — въздъхна Арнолд.
Пътят
Мълдун взе завоя много бързо и джипът се подхлъзна в калта. Дженаро, който седеше до него, стисна юмруци. Движеха се с бясна скорост по пътя, издълбан в скалата, а реката беше ниско долу и не се виждаше в тъмното. Мълдун още увеличи скоростта. Лицето му беше изопнато от напрежение.
— Още колко има? — попита Дженаро.
— Три-четири километра.
Ели и Хардинг бяха останали в сградата за посетители. Дженаро бе предложил да придружи Мълдун. Колата сви в едно отклонение.
— Вече цял час — каза Мълдун. — Цял час нямаме вести от другите коли.
— Но нали в тях има радиостанции? — учуди се Дженаро.
— Опитвахме да се свържем, но не отговарят — поясни Мълдун.
— Ако бях на тяхно място и цял час седя в колата под дъжда, сто на сто щях да опитам да се свържа по радиото — намръщено рече Дженаро.
— Аз също — съгласи се Мълдун.
— Наистина ли смятате, че им се е случило нещо? — попита Дженаро.
— Възможно е всичко да е наред — каза Мълдун, — но ще се успокоя едва след като ги видя. Всеки момент ще сме там.
Колата направи завой и се заизкачва по един хълм. В подножието му между папратите отстрани на пътя Дженаро забеляза нещо бяло.
— Спрете — извика той и Мълдун натисна спирачките.
Дженаро изскочи от колата и осветен от фаровете, хукна да огледа белия предмет. Приличаше на дреха, но…
Застина на място.
И от два метра ясно личеше какво е. Той пристъпи бавно напред.
— Какво е това? — запита Мълдун, надвесен от прозореца на джипа.
— Човешки крак — отвърна Дженаро.
Кожата на крака беше синкавобяла, на мястото на коляното имаше кървава неравна рана. Под прасеца се виждаше бял чорап и кафява обувка без връзки. Такива обувки носеше Ед Реджис.
Мълдун също слезе от колата и клекна до Дженаро да разгледа крака.
— Божичко!
Взе крака от земята, вдигна го в светлината на фаровете и от разкъсания край шурна кръв, която обля ръката му. Дженаро още стоеше на разстояние. Бързо се наведе, опря ръце на коленете си, стисна очи и задиша дълбоко, опитвайки се да не повърне.
— Дженаро! — Гласът на Мълдун беше рязък.
— Какво?
— Отместете се. Пречите ми да виждам.
Дженаро въздъхна и се отмести. Когато отвори очи, видя, че Мълдун внимателно оглежда кървавия чукан.
— Откъснат е точно при ставата — поясни Мълдун. — Не го е отхапал, просто го е извил и го е откъснал. Откъснал му е кракът.
Изправи се, обърна парчето крак наопаки и останалата кръв закапа по папратите. Окървавената му ръка изцапа белия чорап. На Дженаро пак му стана лошо.
— Ясно какво е станало — каза Мълдун. — Тиранозавърът го е пипнал. — Погледна нагоре към хълма и после пак към Дженаро. — Добре ли сте? Да тръгваме ли?
— Да — отвърна Дженаро. — Можем да тръгваме.
Мълдун се запъти към джипа, хванал крака.
— Май е по-добре да го вземем — рече той. — Не е редно да го оставим тук. Божичко, колата ще стане на нищо. Проверете дали отзад има с какво да го завием. Мушама или вестник.
Дженаро отвори задната врата и затършува слепешком зад седалките. Беше благодарен, че поне за известно време мисли за друго. Проблемът в какво да завият откъснатия крак изпълни цялото му съзнание и пропъди всички останали мисли. Той намери брезентова торба с комплект инструменти, джанта, мукавена кутия и…
— Има две мушами — каза Дженаро.
Бяха старателно сгънати.
— Дайте ми едната — помоли Мълдун, който стоеше зад него.
Уви крака и подаде безформения пакет на Дженаро. Когато го пое, Дженаро се изненада от тежестта му.
— Сложете го отзад — каза Мълдун. — Затиснете го с нещо, да не се търкаля…
— Добре.
Дженаро прибра пакета, а Мълдун седна на кормилото. Отначало колелата забуксуваха, но после се измъкнаха от калта и джипът се понесе нагоре по хълма. Преди да стигнат върха, за миг фаровете осветиха дърветата над тях, но после сноповете светлина се спуснаха надолу и Дженаро успя да види пътя.