Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Гората бе все така безмълвна.
Лекс нетърпеливо задърпа ризата на Грант, искаше да знае какво става. После съвсем наблизо чуха тихо хрипливо дихание, което почти се сливаше със свистенето на вятъра. Лекс сигурно също го бе чула, защото спря да мърда.
Звукът пак достигна до тях, тих като въздишка. Грант си помисли, че много прилича на дишането на кон.
Погледна към Реджис и видя подвижните сенки по ствола на дървото. После забеляза още една, по-голяма и неподвижна сянка — мощна извита шия и правоъгълна глава.
Пак се чу същото дихание.
Тим предпазливо се наведе да погледне, а след него и Лекс.
Чуха силния пукот на строшени клони и на пътеката се появи тиранозавър. Беше малкият рекс. На ръст беше два метра и половина и се движеше с тромавостта, присъща на малките животни, почти като кученце. Малкият тиранозавър повлече крака по пътеката, като спираше на всяка крачка да подуши въздуха. Отмина дървото, където се криеше Реджис, и по нищо не пролича, че го е видял, Грант забеляза, че Реджис се поотпусна, обръща глава и се опитва да погледне тиранозавъра от другата страна на дървото.
Животното се беше отдалечило по пътеката и не се виждаше. Реджис свали ръце от ствола на дървото, видимо успокоен. Но джунглата оставаше все така безмълвна. Реджис стоя до дървото още половин минута. След това отново се чуха звуците на гората — първо предпазливото крякане на дървесна жаба, бръмченето на една цикада и накрая целият хор. Реджис отстъпи от дървото и разкърши рамене, да се отърси от напрежението. После застана в средата на пътеката, загледан в посоката, където бе изчезнал тиранозавърът.
Малкият рекс го нападна от ляво.
Изрева, главата му се стрелна напред и повали Реджис на земята. Той изкрещя и бързо се изправи на крака, но тиранозавърът се втурна напред и явно го затисна със задния си крак, защото Реджис внезапно престана да мърда, само седеше на пътеката, крещеше на динозавъра и размахваше ръце към него, сякаш можеше да го прогони. Малкият динозавър изглеждаше озадачен от звуците и движенията на дребната си плячка. Любопитно наведе глава да я подуши, а Реджис заудря с юмруци по муцуната му.
— Изчезвай! Марш оттук! Иди си, махай се! — крещеше той с всички сили и динозавърът наистина се дръпна, като го остави да се изправи. Реджис продължаваше да вика: — Ето! Нали ме чу! Изчезвай! Да те няма! — като същевременно се отдалечаваше от динозавъра.
Малкият тиранозавър продължаваше любопитно да разглежда кресливото дребно същество пред себе си, но когато Реджис направи няколко крачки, подскочи и пак го повали.
„Играе си с него“, помисли Грант.
— Ей! — изкрещя Реджис, когато падна, ала вместо да го нападне, малкият динозавър го остави да се изправи.
Реджис скочи на крака и продължи да се отдалечава заднишком.
— Глупаво животно, назад! Назад! Не чуваш ли, назад! — дереше се той като дресьор на лъвове.
Животното изрева, но не го нападна, а Реджис се запромъква към дърветата и гъстата зеленина вдясно от пътеката. След няколко стъпки щеше да се скрие в джунглата.
— Назад, чуваш ли, назад! — извика той и тогава, в последния момент, динозавърът подскочи и го събори по гръб. — Спри! — изкрещя Реджис, но животното наведе глава и мъжът започна да пищи — без думи, само един пронизителен крясък.
Изведнъж писъкът секна и когато динозавърът вдигна глава, Грант видя разкъсаната плът между челюстите му.
— О, не — промълви Лекс.
До нея Тим бе извърнал глава, гадеше му се. Очилата за нощно виждане се изхлузиха от челото му и шумно паднаха на земята.
Главата на динозавъра рязко се вдигна и животното огледа върха на хълма.
Тим едва успя да грабне очилата. Грант хвана двете деца за ръце и тримата побягнаха.
Контролът
Компитата тичаха край пътя в тъмната нощ. На известно разстояние ги следваше джипът на Хардинг. Ели посочи напред.
— Онова там не е ли светлина?
— Май да — каза Хардинг. — Прилича на светлина от фарове.
Изведнъж радиостанцията забръмча и изпука. Чуха гласа на Джон Арнолд:
— … вате ли ме?
— А, ето го — възкликна Хардинг. — Най-сетне. — Той натисна копчето. — Да, Джон, чуваме. При реката сме. Движим се след стадо компита. Много е интересно.
Радиото пак изпука.