Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Движеше се целият.
Тим внимателно се изправи на крака. Стъпил отвътре на вратата, надзърна през счупеното стъкло. Отначало видя само гъста растителност, разлюляна от вятъра. Но тук-там се виждаха пролуки и той забеляза, че отвъд листата земята е…
Земята беше на шест метра под него.
Момчето се взря недоумяващо надолу. Автомобилът беше легнал настрана в клоните на голямо дърво на шест метра от земята и се полюшваше от вятъра.
— Божичко! — прошепна Тим.
Какво да прави? Стоеше на пръсти и надзърташе навън. Опита се да се наведе още и се подпря на кормилото, но то се завъртя в ръцете му, автомобилът се люшна напред и с шумно пращене падна един метър по-надолу в клоните на дървото. Момчето погледна към земята през напуканото стъкло на вратата.
— Господи! — простена Тим. — Господи! Господи! Господи!
Отново „прас“ и автомобилът пропадна още няколко сантиметра.
Трябваше да се махне оттук.
Тим погледна надолу. Беше стъпил върху дръжката на вратата. Коленичи и я огледа. В тъмното не се виждаше добре, но все пак забеляза, че вратата е хлътнала навън и затова дръжката не може да се завърти. Невъзможно бе да отвори вратата. Опита да завърти дръжката на прозореца, но и тя не поддаде. Тогава се сети за задната врата. Може би щеше да отвори нея. Момчето се пресегна през предната седалка и от преместването на тежестта автомобилът се наклони.
Тим внимателно завъртя дръжката на задната врата.
И тя не работеше.
Как да се измъкне?
Чу тихо пръхтене и погледна надолу. Под дървото мина тъмна сянка. Не беше тиранозавърът. Това животно беше тантуресто, издаваше някакви гъгниви звуци и леко се поклащаше. Опашката му се мяташе напред-назад и Тим забеляза по нея дълги шипове.
Беше стегозавърът, който явно се възстановяваше след болестта си. Момчето се запита къде ли са останалите — Дженаро, Сатлър, ветеринарният лекар. За последен път ги бе видял при стегозавъра. Преди колко ли време беше това? Погледна часовника си, но циферблатът бе силно напукан и цифрите не се виждаха. Той го свали и го запокити настрана.
Стегозавърът се отдалечи със сумтене. Сега се чуваха само воят на вятъра между клоните и скърцането на колата, която се полюшваше насам-натам.
Тим трябваше на всяка цена да излезе от колата.
Сграбчи дръжката, опита се да я завърти със сила, но тя не помръдваше. Тогава момчето разбра защо задната врата не се отваря: беше заключена! Издърпа щифта и завъртя дръжката. Вратата се отвори и се опря на един клон половин метър по-надолу.
Отворът беше тесен, но Тим реши, че ще успее да се провре през него. Затаил дъх, бавно пропълзя до задната седалка. Колата изскърца, ала остана на мястото си. Момчето хвана двете рамки на вратата и бавно се спусна надолу през тесния отвор. Скоро се озова легнал по корем на наклонената врата, краката му стърчаха извън колата. Тим ги размаха във въздуха, докосна със стъпало нещо твърдо, някакъв клон, и се отпусна върху него.
В същия миг клонът се изви надолу, вратата се отвори по-широко, като го изхвърли от автомобила, и той започна на пада… тялото му се мяташе от клон на клон… после се удари… пареща болка и ярка светлина зад стиснатите клепачи…
Беше спрял внезапно, останал без дъх. Превит на две, бе увиснал на един клон, коремът му изгаряше от болка.
Детето чу силен пукот и вдигна поглед към автомобила, чийто тъмен силует беше на около два метра над него.
И още веднъж „прас“. Колата се заклати.
Тим направи усилие да помръдне, да се спусне надолу по дървото. Обичаше да се катери по дърветата и беше доста ловък. А това дърво беше удобно за катерене, клоните бяха разположени близо един до друг, почти като стълба…
Прас…
Колата се клатеше все по-силно.
Момчето трескаво заслиза надолу, захлъзга се по мокрите клони. Ръцете му лепнеха от смолата. Беше се спуснал само един метър по-надолу, когато колата изскърца за последен път и после бавно, много бавно предницата й се наклони напред. Тим видя как голямата зелена решетка и фаровете се устремяват надолу към него, после автомобилът започна да пада все по-бързо и се блъсна в клона, на който момчето бе висяло преди малко…
После се заклещи и спря.