Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— … бва ни кола…
— Какво каза? — не разбра Дженаро.
— Нещо за някаква кола — обясни Ели.
На разкопките на Грант в Монтана именно тя обслужваше телефона. С годините се бе научила да улавя накъсани съобщения.
— Мисля, че им трябва колата ви.
Хардинг натисна бутона.
— Джон! Чуваш ли? Не те разбрахме. Джон!
Проблесна светкавица и радиото запращя, после чуха напрегнатия глас на Арнолд.
— … де се …мирате…
— На километър и половина северно от зоната на хипсилофодонтите. При реката сме, преследваме стадо компита.
— Не… дявол да… рнете се тук …днага!
— Май е закъсал — каза Ели и се намръщи. Съвсем ясно долови напрежението в гласа му. — Може би трябва да се върнем.
— Джон все е закъсал — сви рамене Хардинг. — Нали знаете какви са инженерите. Искат всичко да върви като по книга. — Той пак натисна бутона. — Джон, би ли повторил…
Пак пращене и съскане. После изтрещя гръмотевица.
— … Мълду… ужда от кола …днага…
— Май каза, че Мълдун има нужда от нашата кола — намръщи се Дженаро.
— И аз го разбрах така — потвърди Ели.
— Пълна безсмислица — промърмори Хардинг.
— … угите… станаха… Мълдун иска… кола…
— Разбрах го — каза Ели. — Заради бурята другите коли са останали на пътя и Мълдун иска да прибере хората.
— Защо не вземе втория джип? — учуди се Хардинг и натисна бутона. — Джон! Кажи на Мълдун да вземе другия джип. Той е в гаража.
Радиото изпращя.
— …ма го… чуйте… шантави копелета… олата…
Хардинг пак натисна копчето.
— Казах, че е в гаража, Джон. Колата е в гаража.
И пак съскане.
— …едри е… едн… псва…
— Така доникъде няма да стигнем — каза Хардинг. — Добре, Джон. Връщаме се веднага. — Той изключи радиопредавателя и обърна колата. — Де да можех да разбера какво чак толкова му е спешното…
Хардинг включи джипа на скорост и те се понесоха в тъмнината. След десетина минути пред тях се появиха гостоприемните светлини на хижата за сафари. Хардинг удари спирачките пред сградата за посетители и видяха Мълдун, който викаше и размахваше ръце.
— Дявол да те вземе, Арнолд! Мухльо такъв! По дяволите, оправяй този парк! Веднага! И докарай внуците ми! Незабавно!
Джон Хамънд обикаляше контролната зала, крещеше, тропаше с малките си крачета. Вече две минути се държеше по този начин, а Хенри Ву стоеше в ъгъла с нещастен вид.
— Чуйте ме, господин Хамънд — каза Арнолд. — Мълдун отиде с колата да ги прибере.
Извърна се и запали поредната цигара. Хамънд приличаше на всички останали началници, които Арнолд беше срещал. Дали беше Дисни или някой флотски офицер, всички шефове се държаха по един и същи начин. Отказваха да разберат техническите проблеми. И смятаха, че нещата се оправят с крясъци. И сигурно беше така, ако креснеш на секретарката да ти поръча лимузина.
Но крясъците в никой случай не решаваха проблемите, които имаше да решава Арнолд. Компютърът изобщо не се стряскаше от викове. Техниката беше напълно безразлична към всички тези изблици на човешки емоции. Ако изобщо имаше някакъв ефект, той беше обратен. Арнолд вече се беше убедил, че Недри няма да се върне, което означаваше, че той сам трябва да влезе в компютърния код и да се опита да разбере какво не е наред. Предстоеше му дълга и трудна работа и имаше нужда от спокойствие.
— Защо не отидете долу в ресторанта? — предложи Арнолд. — Изпийте едно кафе. Ще ви се обадим веднага щом научим нещо.
— Не искам да чувам за никакъв ефект на Малкълм — извика Хамънд.
— Не се притеснявайте за ефекта на Малкълм — каза Арнолд. — Ще ме оставите ли да работя?
— Дяволите да те вземат! — кресна Хамънд.
— Щом получа новини от Мълдун, ще ви се обадя, сър — рече Арнолд, след което натисна клавишите на пулта и видя как познатите контролни екрани се променят.
*/Юрски парк — Главни модули/
*/
*/Call Libs
Include: biostat.sys
Include: sysrom.vst
Include: net.sys
Include: pwr.mdl
*/
*/Инициализация
SetMain [42]2002/9A {total CoreSysop %4 [vig.7*tty]}
if ValidMeter(mH) (**mH).MeterVis return
Term Call 909 c.lev {void MeterVis $303} Random(3#*MaxFid)
on SetSystem(IDn) set shp_val.obj to lim(Val{d})SumVal
if SetMeter(mH)(**mH)ValidMeter(Vdd) return on
SetSystem(!Telcom) set mxcpl.obj to lim(Val{pd})NextVal
Арнолд вече не работеше с компютъра. Беше влязъл зад кулисите да огледа кода — инструкциите, които ред по ред заповядваха на компютъра какво да прави. Арнолд с неудоволствие съзнаваше, че пълната програма на Юрския парк представлява код, съдържащ над половин милион реда. Голяма част от кода не беше документирана и за него липсваха инструкции.