Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Лицето на Тим беше на броени сантиметри от решетката, хлътнала навътре като злобно захилена уста с фарове вместо очи. По лицето на момчето капеше машинно масло.
До земята оставаха още цели четири метра. Тим се протегна надолу, намери друг клон и се премести върху него. Вдигна поглед и видя как клонът се извива под тежестта на автомобила, после се прекърши и колата политна към момчето. То си даваше сметка, че няма как да избяга, да слезе достатъчно бързо, затова просто се пусна.
Беше ужасно.
Премяташе се, блъскаше се, усещаше болка в цялото си тяло, чуваше как колата троши клоните след него, все едно го преследва животно. Най-после рамото му се удари в меката пръст, той се търкулна настрани и прилепи тяло в ствола на дървото. Автомобилът с трясък се стовари на земята и хвърли облак искри, които опариха момчето и със съскане изчезнаха във влажната пръст.
Тим бавно се изправи на крака. В тъмнината чу познатия гъгнив звук и видя, че стегозавърът се връща, привлечен явно от трясъка на падащата кола. Движеше се тромаво, проточил напред малката си глава, големите хрущялести плочи по извития му гръб стърчаха в две редици. Държеше се като огромна костенурка. Беше точно толкова тъп. И бавен.
Тим взе камък от земята и го замери.
— Марш оттук!
Камъкът глухо изтрополи в плочите. Стегозавърът все повече се приближаваше.
— Махай се! Изчезвай!
Тим хвърли още един камък и този път уцели стегозавъра по главата. Животното изсумтя, бавно се обърна и затътри крака в посоката, от която бе дошло.
Момчето се облегна на разбитата кола и се огледа в тъмнината. Трябваше да се върне при другите, но не искаше да се загуби. Знаеше, че се намира някъде в парка, вероятно недалеч от главния път. Само да можеше да се ориентира! Не виждаше много добре в тъмното, но…
Тогава си спомни за очилата.
Вмъкна се в колата през счупеното предно стъкло и намери очилата и радиостанцията. Радиостанцията беше счупена и не работеше, затова Тим я остави. Но очилата бяха наред. Той ги нагласи и съгледа познатия фосфоресциращ зелен образ, което малко го успокои.
През очилата видя смачканата ограда вляво и тръгна към нея. Беше висока четири метра, но тиранозавърът като на шега я беше повалил. Тим бързо я прескочи, прекоси гъстите храсталаци и излезе на главния път.
През очилата веднага забеляза другия автомобил, катурнат настрана. Хукна натам, пое си дълбоко дъх и погледна вътре. Колата беше празна. Нямаше и следа от доктор Грант и доктор Малкълм.
Къде ли бяха отишли?
Къде бяха изчезнали всички?
Внезапно го обзе паника. Беше сам-самичък през нощта на пътя, който минаваше през джунглата, край празната кола. Бързо се завъртя, завъртя се и яркозеленият пейзаж. Тим забеляза някакво белезникаво петно край пътя. Беше бейзболната топка на Лекс. Момчето я избърса от калта.
— Лекс! — извика с всичка сила, без да го е грижа, че животните ще го чуят.
Ослуша се, ала долови единствено воя на вятъра и капките, които падаха от листата на дърветата.
— Лекс!
Смътно си спомняше, че когато тиранозавърът ги нападна, сестра му беше в колата. Дали бе останала вътре? Или беше избягала? Тим не си спомняше почти нищо за самото нападение. Не беше сигурен какво се е случило. Само от мисълта за него го побиваха тръпки. Той стоеше на пътя, задъхан от страх.
— Лекс!
Нощта го обгръщаше отвсякъде. Обзе го отчаяние. Момченцето се отпусна в една малка студена локва край пътя и тихо заплака. Успокои се и млъкна, но хлипането продължи. Беше съвсем слабо и идваше малко по-нагоре от пътя.
— Откога чакаме? — попита Мълдун, когато се върна в контролната зала. Носеше черна метална кутия.
— От половин час.
— Досега джипът на Хардинг трябваше да е тук.
— Ще се върнат всеки момент, сигурен съм — каза Арнолд и угаси цигарата.
— Недри още ли го няма? — запита Мълдун.
— Не. Още го няма.
Мълдун отвори кутията, в която имаше шест портативни радиостанции, и подаде една на Арнолд.
— Ще ги раздам на няколко души в сградата. Вземи и захранващото устройство. Комплектът е за извънредни случаи, но трябва да се зареди. Включи го за двайсетина минути и се опитай да се свържеш с колите.
Хенри Ву отвори вратата с надпис „ОПЛОЖДАНЕ“ и влезе в тъмната лаборатория. Тя беше празна. Явно лаборантите още вечеряха. Ву отиде право при компютърния терминал и натисна клавишите за дневниците с данни за ДНК. Тези дневници трябваше да се съхраняват в паметта на компютъра. Молекулата на ДНК беше толкова голяма, че за всеки вид бяха нужни десет гигабайта от оптичния диск, върху които се пазеха данните от всички итерации. Ву смяташе да провери всичките петнайсет вида. Налагаше се да прерови огромно количество информация.