Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Божичко! — възкликна Мълдун.
Дженаро съгледа само единия от автомобилите, катурнат настрана по средата на пътя. Другият не се виждаше.
— Къде е другата кола?
Мълдун хвърли поглед наоколо и посочи наляво.
— Ето я.
Втората кола беше смачкана и се намираше на шест метра, под едно дърво.
— Как се е озовала там?
— Хвърлил я е тиранозавърът.
— Хвърлил ли? — не повярва Дженаро.
Лицето на Мълдун изразяваше мрачна решителност.
— Да видим какво е станало — каза той и слезе от джипа.
Забързаха към втория автомобил. Светлините от фенерчетата им описваха кръгове в тъмнината.
Когато се приближиха, Дженаро видя колко смачкана е колата. Поизостана, та Мълдун пръв да погледне вътре.
— Няма страшно — каза той. — Малко вероятно е вътре да има някой.
— Така ли?
— Да — потвърди Мълдун.
После разказа на Дженаро, че през годините, прекарани в Африка, неколкократно е оглеждал места в саваната, където хора са били нападнати от животни. Един леопард бе разкъсал някаква палатка през нощта и бе нападнал тригодишно дете; едно нападение на див бивол в Амбосели, две нападения на лъв и едно на крокодил по на север, близо до Меру. При всеки от тези случаи оставаха учудващо малко следи.
Ако нямаш опит, си представяш, че след нападение на звяр гледката е ужасяваща: разкъсани крайници в палатката, кървави следи, водещи към храстите, окървавени дрехи край лагера. Всъщност обикновено не остава почти нищо, особено ако жертвата е мъничка — пеленаче или невръстно дете. То просто изчезва, все едно е отишло в гората и не се е върнало. Големият хищник може да убие дете просто като го разтърси и му прекърши врата. Обикновено няма кръв.
Най-често от жертвата не остава нищо. Понякога ще откриеш копче или парченце каучук от подметка. Но най-често не остава нищо.
Хищниците нападат деца, предпочитат ги и не оставят никакви следи. Затова Мълдун смяташе, че едва ли някога ще открият нещо от малките.
Но когато погледна в колата, остана изненадан.
— Ама че работа! — възкликна той.
Опитваше се да си представи сцената. Предното стъкло на автомобила беше счупено, но наоколо нямаше много стъкла. Беше забелязал парчета още на пътя. Значи стъклото е било строшено там, преди тиранозавърът да вдигне колата и да я захвърли тук. Но автомобилът беше пострадал доста. Мълдун освети вътрешността му с фенерчето.
— Празен ли е? — нервно запита Дженаро.
— Не съвсем — отвърна Мълдун.
Лъчът на фенера освети счупена портативна радиостанция, а на пода на колата Мълдун видя нещо черно и извито. Предните врати бяха хлътнали и не можеха да се отворят, но той влезе през задната и се наведе да вдигне черния предмет под седалката.
— Часовник — каза Мълдун, като го разглеждаше на светлината от фенерчето.
Евтин електронен часовник с черна пластмасова каишка. Циферблатът от течни кристали беше напукан. Предположи, че часовникът е на момчето, но не беше сигурен. И все пак най-вероятно беше детски.
— Какво, часовник ли? — попита Дженаро.
— Да, вътре има и радиостанция, но е счупена.
— Това има ли някакво значение?
— Да. И още нещо…
Мълдун подуши въздуха. В колата миришеше на кисело. Той освети вътрешността й и видя повърнатото, което се стичаше по вратата. Докосна го с пръст — не беше засъхнало.
— Едно от децата може би е живо — каза Мълдун.
— Защо мислите така? — Дженаро го изгледа със съмнение.
— Заради часовника — поясни Мълдун. — Часовникът го доказва.
Подаде го на Дженаро, който го освети с фенерчето и го огледа от всички страни.
— Циферблатът е напукан — каза Дженаро.
— Точно така — съгласи се Мълдун. — А каишката е здрава.
— Тоест?
— Детето го е свалило от ръката си.
— Но може да го е направило по всяко време — възрази Дженаро. — Още преди нападението.
— Не — каза Мълдун. — Течните кристали са доста яки. Необходим е много силен удар, за да се счупят. Циферблатът се е напукал по време на нападението.
— И тогава детето го е свалило.
— Помислете малко — рече Мълдун. — Ако ви нападне тиранозавър, ще имате ли време да си свалите часовника?
— Вероятно е бил откъснат.
— Почти е невъзможно да откъснеш часовник от нечия китка, без да откъснеш и дланта. Така или иначе, каишката е непокътната. Не — отсече Мълдун. — Момчето само го е свалило. Погледнало е часовника си, видяло е, че е счупен, и го е свалило. И е имало достатъчно време да го направи.