Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Ще поседя тук — каза Тим. — Малко да си почина.
— Татко навън ли е?
— Не — смутено отвърна братът. — Той си е у дома, Лекс.
— Ами мама?
— Няма я, Лекс.
— А вън при теб има ли възрастни? — попита момичето.
— Още не. Но съм сигурен, че скоро ще дойдат. Сто на сто са тръгнали насам.
Тогава чу как сестра му се движи в тръбата. После излезе, разтреперана от студ, със засъхнала кръв по челото, но иначе невредима. Огледа се изненадано и попита:
— Къде е доктор Грант?
— Не зная.
— Но одеве беше тук.
— Така ли? Кога?
— Одеве — повтори Лекс. — Видях го, когато бях в тръбата.
— И къде отиде?
— Откъде да знам? — каза Лекс и сбърчи нос. После започна да вика: — Е-ей! Ехе-ей! Доктор Грант! Доктор Грант!
Тим се притесняваше от виковете й, можеха да привлекат тиранозавъра. Но след малко някой й отговори отдясно, откъм автомобила, край който момчето бе стояло преди броени минути. Тим с облекчение видя през очилата доктор Грант, който се приближаваше към тях. Изглеждаше невредим, само дето ризата му беше разкъсана на рамото.
— Слава Богу! — каза той. — Отдавна ви търся.
Разтреперан от студ, Ед Реджис се изправи на крака и избърса студената кал от ръцете и лицето си. Беше прекарал отвратително последния половин час, сврян сред големите камъни на склона на един хълм встрани от пътя. Знаеше, че скривалището му не е особено надеждно, но беше изпаднал в паника и не можеше да разсъждава трезво. Беше се проснал на това кално студено място и се бе опитал да си вдъхне кураж, но въображението му непрестанно рисуваше динозавъра. Динозавърът, който се приближава към него. Към колата.
Ед Реджис не си спомняше точно последвалите събития. Помнеше, че Лекс му е казала нещо, но той не е спрял, продължил е да тича, без да може да спре. След като се отдалечи от пътя, изгуби равновесие, търкулна се надолу по хълма и спря край някакви големи камъни. Реши, че може да пропълзи между тях и да се скрие. Имаше достатъчно място, затова постъпи именно така. Задъхан и ужасѐн, не мислеше за нищо друго, освен как да се избави от тиранозавъра. Накрая, когато се свря като плъх между камъните, той се поуспокои и бе обзет от ужас и срам, защото бе изоставил децата, просто беше избягал, за да отърве кожата си. Знаеше, че трябва да се върне горе на пътя, да се опита да ги спаси, нали открай време се смяташе за човек, способен да действа смело и хладнокръвно. Но колкото и да се мъчеше да се окопити, да си наложи да се върне там… все не успяваше. Изпадаше в паника, не можеше да си поеме дъх и не се помръдваше от мястото си.
Казваше си, че така или иначе положението е безнадеждно. Ако децата бяха още горе на пътя, беше изключено да оцелеят, Ед Реджис не можеше да направи нищо, абсолютно нищо за тях, така че най-добре да си стои в скривалището. Никой освен него нямаше да разбере какво се е случило. А той бе безсилен да им помогне. Затова продължи да лежи между камъните половин час. Бореше се със страха, мъчеше се да не мисли дали децата са умрели и какво би казал Хамънд, когато узнае за трагедията.
Онова, което най-после накара Реджис да помръдне, беше особеното усещане в устата. Бузата му гореше, беше като изтръпнала и той реши, че се е ударил по време на падането. Опипа лицето си и докосна голяма подутина на бузата си. Усещането беше странно, но той не изпитваше никаква болка. Тогава разбра, че подутината е пиявица, която наедрява от изпитата кръв. Тя бе буквално в устата му. Разтреперан от погнуса, Реджис откъсна пиявицата от бузата си и усети струята топла кръв в устата. Изплю се и я захвърли с отвращение в гората. Тогава видя още една пиявица, впила се в ръката му. Махна я от себе си и на мястото остана кървава диря. Божичко, сигурно целият беше покрит с пиявици, полепнали, докато се е търкалял надолу по хълма. Почвата в джунглата гъмжеше от пиявици, както и тъмните цепнатини по скалите. Какво казваха работниците в парка? Пиявиците пропълзявали под бельото. Обичали тъмни и топли места. Обичали да пълзят нагоре по…
— Е-ей!
Реджис застина. Беше глас, донесен от вятъра.
— Ехе-ей! Доктор Грант!
Божичко, беше момиченцето!
Реджис се опита да прецени как звучи гласът й. Детето не изглеждаше уплашено или наранено. Гласът му просто бе настойчив. Тогава Реджис бавно осъзна, че сигурно се е случило нещо друго, че тиранозавърът си е отишъл… или поне не ги е нападнал… и че хората горе вероятно са живи. Грант и Малкълм. Може би всички бяха живи. Той мигновено се окопити, както човек изтрезнява, ако полицаите спрат колата му. И се почувства по-добре, защото знаеше какво трябва да прави. Когато изпълзя измежду камъните, вече мислеше как да постъпи оттук нататък, представяше си какво ще каже, как ще се справи с положението.