Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Разузнавачите вече са тръгнали — каза Тави. Той кимна към конния отряд. — Авангардът също тръгва. След минути ще получим заповед да тръгваме, спри да се държиш като изкуфял дъртак и супи най-накрая този глупав крак. Това е твое задължение.
— Да вървят на враните задълженията — бързо каза Макс. — Ти си мой приятел и това е много по-важно.
— Макс, да ми помагат фуриите, един ден ще набия с камък правилните мисли в главата ти — каза му Тави. — С голям тежък камък — той протегна ръка към дръжката на чука. — Дай го.
Макс върна чука и каза с облекчение:
— Така е добре. Слушай, обзалагам се, че ще намерим друг начин…
Тави вдигна чука, протегна десния си крак към колелото на най-близкия фургон и преди да е размислил, го стовари върху подбедрицата.
Костта се счупи със звучен пукот. Болката избухна в съзнанието на Тави и той едва сдържа вика си.
Страшна слабост на мига обхвана цялото му тяло, сякаш ударът беше превърнал мускулите и ставите му във вода, и той падна по гръб, хващайки се за счупения крак.
— Кървави врани и мърша! — извика Макс и ококори изненадано очи. — Ти си луд, човече! Луд!
— Млъкни — промърмори Тави през зъби. — И ме заведи при лекарите.
Макс го гледа още една дълга секунда, после поклати глава и озадачено каза:
— Разбира се. За какво друго са приятелите?
Той се наведе и посегна да вземе Тави на ръце като малко дете.
Тави го изгледа накриво.
Макс завъртя очи и вместо това преметна ръката на Тави през рамото си, за да поеме част от тежестта му.
Озъбен груб глас каза:
— Ето къде си, Антилар. От каква врана твоята центурия се е строила до Ларус…
Валиар Маркус млъкна, когато видя Тави и Макс, и очуканото лице на ранявания в битки ветеран се изкриви в гримаса.
— Какво, да те вземат враните, става тук, Максимус? — той погледна Тави и по навик му отдаде чест. — Подтрибун Сципио.
Тави се намръщи и кимна в отговор към Първото копие.
— Товарех фургона — каза той, опитвайки се да се съсредоточи върху думите и да не обръща внимание на болката. — Конят се уплаши. Колелото мина през крака ми.
— Конят се уплаши — повтори Първото копие. Погледна коня, впрегнат във фургона на снабдяването.
Сивото товарно животно стоеше спокойно на мястото си и, съдейки по звуците, дремеше.
— Ох — каза само Тави. Той облиза устни и се опита да измисли отговор на Първото копие, но болката значително намаляваше скоростта на мисълта му. Накрая погледна Макс.
Макс сви рамене.
— Не видях как се случи. Просто минавах наблизо и се натъкнах на него.
— Натъкнал си се на него — произнесе Първото копие. Валиар Маркус погледна Тави и присви очи. После отстъпи няколко крачки назад, наведе се и се изправи с ковашкия чук в ръка. — Уплашен кон. Колелото на фургона — той погледна чука, после двамата младежи.
Макс се закашля.
— Аз нищо не видях.
— Благодаря — кисело промърмори Тави.
— За какво са приятелите — отговори Макс.
Валиар Маркус изръмжа:
— Антилар, построй своята центурия там, където трябва да бъде, и се пригответе за тръгване — после погледна Тави. — Страхотен ден за марш на скок, сър — отбеляза той. — Но предполагам, че не всички са на същото мнение.
— Ох. Да, центурион — отговори Тави.
Първото копие поклати глава и хвърли чука на Макс.
Макс внимателно го улови за дръжката.
— Но първо по-добре заведете подтрибуна при лечителите — каза Маркус. — Това сигурно е паднало на пътя от фургона на ковачите, а? А след това отведи твоите рибки на мястото им в строя. И ще кажа на старшия колар да бъдат по-внимателни с този, ъ, нервен кон, нали?
Старата кранта захърка. Тави дори не знаеше, че конете могат да издават такива звуци.
Макс кимна и неловко отдаде чест на Първото копие с ръката, в която стискаше чука. Чукът мина в опасна близост до главата на Тави и той беше принуден да се присвие надолу, нарушавайки равновесието на Макс.
Първото копие през смях промърмори някаква ругатня под нос и си тръгна.
— Как мислиш, дали прозря гениалния ти план? — весело попита Макс.
— Млъкни, Макс — въздъхна Тави и двамата закуцукаха към лекарите. — Ще каже ли на някого? Ако някой започне да задава въпроси, няма да му отнеме много време да разбере, че нямам фурии. А аз познавам само един човек в цялата проклета Империя, който може да се похвали с това. И на моята легенда ще настъпи края.