Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Верадис — каза Исана. Тя погледна ранения мъж: — Благодаря, че му помогнахте.
— Не ми благодарете — отвърна Верадис.
— Мога ли да помоля за услуга? — попита Исана.
Младата жена кимна.
— Бих искала да преместите лечебната вана близо до мен.
Веждите на Верадис се вдигнаха.
— Холтър, казаха ми, че лечебните ви умения са впечатляващи, но в момента вие не сте в състояние да лекувате.
— Предполагам, че по-добре от вас мога да преценя — тихо каза Исана.
— Опитът ми подсказва, че все още не можете — уверено продължи Верадис. — Той е важен за вас. И затова не можете да преценявате обективно.
— Това е нещо, което мога да преценя — тя погледна непреклонно към Верадис. — Значи ще ми направите услугата, лейди?
Верадис я гледа доста дълго. Накрая каза:
— Да, ще го направя.
— Благодаря — тихо каза Исана.
— Но на сутринта — продължи Верадис, — след като се наспите. Ще се върна и ще ви инструктирам. Шансовете му няма да намалеят от няколко часа закъснение.
Исана разочаровано сви устни, но след това кимна:
— Благодаря.
Верадис й кимна в отговор и като се обърна, се насочи към изхода. На вратата спря.
— Ще ви осигуря още едно легло и ще се уверя, че ще има някой пред вратата ви.
Тя замълча и вече почти излизайки от стаята, попита:
— Той ли е вашият закрилник?
— Да — тихо отговори Исана.
— Тогава имайте предвид едно нещо, преди да започнете. Ако умрете, опитвайки се да го излекувате, ще обезсмислите смъртта му. Той просто е дал живота си за своята лейди.
— Аз не съм неговата лейди — тихо прошепна Исана.
— Но сте готова да рискувате живота си за него?
— Не мога да стоя и да гледам как умира.
Верадис за секунда се усмихна и започна да изглежда, както би трябвало да е на нейната възраст, млада и сияеща.
— Разбирам, холтър. Късмет.
Глава 21
Макс озадачено гледа Тави в продължение на няколко секунди, след което попита:
— Ти съвсем ли си откачил?
— Не е трудно — възрази Тави. — Вземи този чук и счупи, враните да го вземат, крака ми.
Беше трудно да се прецени в този предутринен час, но на Тави му се стори, че лицето на приятеля му позеленява. Наоколо се разнасяше бръмченето на подготвящия се за тръгване Първи алерански.
Центуриони крещяха. Рибки мърмореха. Ветерани се оплакваха. Навън хората, които придружаваха легиона, също се подготвяха за тръгване.
— Тави — опита се да го вразуми Макс. — Чуй ме, трябва да има друг начин.
Тави понижи глас.
— Ако има, кажи го сега. По пътя не мога да използвам фурии за себе си или за коня си, не мога да вляза в строя и при това да не изглежда крайно подозрително, че аз, проклети врани, не мога да поддържам темпото повече от час, максимум три. Да излекувам счупен крак, така че да мога да се върна в строя, ще отнеме много време.
Макс въздъхна.
— Определено си откачил.
— Откачил ли? — попита Тави. — А имаш ли по-добри идеи, Макс? Ако имаш, тогава сега е моментът да ги споделиш с мен.
Макс раздразнено въздъхна, като мърмореше ругатни под носа си.
— Подкуп — каза накрая. — Ако позлатиш правилната ръка, можеш да се измъкнеш от всичко. Така правят легионерите.
— Тогава може би ще ми заемеш малко пари?
Макс се намръщи.
— Точно сега не мога. Преди два дни загубих всичко на карти от Маркус.
— Страхотно.
Макс се намръщи още повече.
— А твоите пари къде са?
— Трябваше да плащам за вана всяка вечер, забрави ли? Скъпо удоволствие.
— О…
Тави пъхна дръжката на малък ковашки чук в ръката на Макс.
— Между глезена и коляното. На лекарите ще кажем, че конят се е уплашил и е повлякъл фургона така, че колелото му е минало през крака ми.
— Тави — протестира Макс. — Ти си мой приятел. Аз не удрям приятели.
— Всъщност постоянно ме удряше, когато тренирахме! — възмути се Тави. — Счупи ми китката, забрави ли?!
— Това е съвсем различно — отговори Макс с такъв тон, сякаш разликата беше абсолютно очевидна. — Беше в твоя полза.
Колона конници мина покрай тях, звънейки със сбруята. Бяха в добро настроение, Тави улови откъслеци от грубовати шеги, приятелски обиди и доволен смях.