Фурията на курсора

Фос изсумтя и сръга Тави в крака.

Сякаш острие се заби в крака му и той стисна зъби, съскайки от болка.

— И похарчих всичките си пари в Клуба.

— Аха — каза Фос и кимна, — трябва да се научим да балансираме пороците си, сър. Да отделим малко за разврат и да запазим друга част, за да избегнем някоя работа.

Той извади дълга тясна вана от задната част на фургона и я напълни с вода от няколко тежки кани. После помогна на Тави да свали ботуша си, доста болезнен процес, при който Тави си обеща, че следващия път, когато се кани да си счупи крака, първо ще свали обувките си.

Фос още не беше започнал лечението, когато барабаните на легиона обявиха, че е време колоните да тръгват. Миг по-късно затръби рог от челото на колоната и фургоните и пехотата поеха напред.

Отначало се движеха доста бавно, но след като стигнаха до павиран път, хората и конете започнаха да набират скорост. Двойният марш премина в постоянно бягане, след което преминаха към бързи скокове, почти пълен спринт.

Конете изглежда препуснаха в галоп и фургонът започна да се тресе и да люлее.

С наранения си крак Тави усещаше всяка дупка на пътя. Всеки взрив на болка, която преминаваше през него, той усещаше така, сякаш някакви малки и дяволски зли създания откъсват парченца от крака му.

Това продължи, както му се стори, половин живот, докато накрая Фос не се задоволи с достатъчно равномерното темпо, за да може да работи и да сложи счупения му крак във ваната.

Водното призоваване бързо заздрави костта, превръщайки болката във внезапна, интензивна и донякъде дори приятна топлина. След няколко мига топлината изчезна, отнасяйки със себе си по-голяма част от болката, и Тави уморено падна по гръб.

— По-полека с крака — промърмори Фос. — И хапни поне малко хляб преди лягане.

Той подаде на Тави груб, кръгъл хляб и празният стомах на Тави изведнъж изкъркори.

Тави изяде хляба, малка буца сирене и опустоши почти пълен мях със слабо вино, след което Фос кимна и каза:

— Това е достатъчно. Ще те вдигна на крака в най-кратки срокове.

Тави искрено се надяваше, че няма да успее. Той се пльосна обратно назад, разтърка очи и потъна в сън.

През съня смътно чу викове и рева на тръбите на командирите за спиране. Фургонът забави и спря.

Тави отвори очи и погледна към мрачното облачно небе, осветявано от проблясъци червеникава светлина и заплашителен грохот на гръмотевици. Тави стана, седна и попита Фос:

— Какво става?

Ветеранът-лечител беше застанал в задния край на вече спрелия фургон и гледаше напред. Барабан избарабани серия от бързи и бавни удари и Фос издиша с проклятие.

— Загуби.

— Бием ли се вече? — попита Тави. Той тръсна глава с надеждата да разкара сънливостта.