Фурията на курсора

Сърцето на Исана подскочи към гърлото й, когато робът отново започна да диша.

Лечителката се намръщи още повече и Исана видя как водата започва да кипи във ваната, напомняйки й за нейното собствено призоваване по време на изцеление, но само за миг. Лечителката направи гримаса и махна ръце от главата на Фейд.

Тя се придвижи около ваната и вдигна ранената му ръка. Развърза парцала, с който беше превързана, и подуши. После с рязко движение се извърна от раната и отново потопи ръце във водата.

— Какво е това? — попита Исана.

— Отравяне с гарово масло — отвърна момичето.

— Какво е това? — попита Исана.

— На юг много търговци на оръжие обработват стоката си със смес от масла, която включва и отвара от кожи на гаримски гущери.

— Отровна ли е? — попита Исана.

— Не винаги умишлено. Но ако сместа е била приготвена неправилно или е била варена прекалено дълго, гаровото масло се разваля. Започва да гние. И ако е било върху оръжието, с което е нанесена раната, продуктите на гниенето попадат в кръвта — тя поклати глава и се изправи. — Много съжалявам.

Исана примигна.

— Но… ти го изцери. Диша.

— Засега — тихо каза лечителката. — Предполагам, че твоят приятел е призовател на метал?

— Да.

— И е бил ранен по време на нападението?

— Защитавайки ме — тихо каза Исана. — От стрела. Тя го рани в ръката.

Лечителката поклати глава.

— Най-вероятно се е постарал да не обръща внимание на болката. Ако беше потърсил помощ в рамките на час, може би…

Исана се загледа в момичето, без да може да повярва на това, което чува.

— Какво ще стане?

— Температура. Загуба на ориентация. Болка. Възможни са и припадъци — младата лечителка се намръщи. — Няма да приключи бързо. Може би няколко дни. Но ако има семейство, трябва да изпратите за тях.

Тя погледна Исана с твърд тъжен поглед в тъмните си очи.

— Съжалявам — добави тихо.

Исана бавно поклати глава.

— И нищо не може да се направи?

— Преди можеше да се лекува. Но такова лечение отнема няколко дни и най-често довежда до смъртта както на пострадалия, така и на този, който се опитва да му помогне.

— И не сте в състояние да опитате? — попита Исана.

Лечителката замръзна за момент и каза:

— Няма да го направя.

— Велики фурии — въздъхна Исана. — Защо?

— Легиони настъпват към града на моя баща, холтър. Ще има битка. Ранените ще трябва да се връщат в строя възможно най-бързо. Ако се опитам да излекувам този човек, това ще доведе до смъртта на десетки или стотици легионери на моя баща — тя поклати глава. — Моят дълг е очевиден.

— Вие сте дъщеря на Церес? — попита Исана.

Младата лечителка леко се усмихна, въпреки че в усмивката й имаше малко радост или живот, и склони глава в поздрав. — Да, Церес Фелия Верадис, холтър.