Фурията на курсора

— Службата в легиона невинаги означава да се сражаваш — тихо каза Сирил.

— Да, сър — отвърна лейди Антилус с неутрален тон, в който все пак се промъкваше несъгласие.

— Благодаря, ваша светлост — каза Сирил. — За това, че е жив.

Изражението на лейди Антилус стана отдалечено и неразгадаемо, тя само леко склони глава.

Сирил отвърна с кимване, върна се на коня си, метна се отгоре и потегли обратно към колоната.

Лейди Антилус се обърна към Тави веднага щом капитанът се отдалечи.

— Сципио.

— Трибун — каза Тави и отдаде чест.

— Вие накуцвахте по пътя към фургона — каза тя тихо, — позволете ми да погледна крака ви.

— Извинете?

Лейди Антилус изви вежда.

— Аз съм трибун по медицина на този легион. Вие сте един от подопечните ми. Така че застанете на крака, подтрибун.

Тави кимна и внимателно стана от леглото, опитвайки се да заеме положение, в което възможно най-малка тежест да падне върху ранения му крак.

Лейди Антилус се наведе и докосна за момент контузения крак, после се изправи и очите й се разшириха.

— Но счупване няма.

— Фос го излекува — отговори Тави.

— Това е лека травма — каза тя. — Сигурна съм, Сципио, че всеки, който има дори и такива незначителни умения на призовател на метал като вас, може лесно да се справи с дискомфорта, който идва с такова нараняване, и да върви в строя.

Тави се огледа за Фос, но лечителят беше зает с преместването на ранения рицар на леглото и не гледаше към него.

— Боя се, че не, ваша светлост — започна Тави да импровизира. — Кракът все още е доста чувствителен, не бих искам да намалявам скоростта на легиона.

Очевидно не бе успял да заблуди лейди Антилус със запалването на огъня. Вероятността тя да знае или поне да подозира кой е той всъщност беше угнетяващо голяма, затова и с всички сили се стремеше да го разобличи.

Като се има предвид, че той победи племенника й, Каларус Бренсис Минорис по време на Зимния фестивал, нейната враждебност не беше изненадваща. Във всеки случай той не можеше да й позволи да докаже на всички, че той не е този, за когото се представя.

Което означаваше, че трябва някак да се измъкне.

— Съжалявам, ваша светлост — каза Тави. — Но все още не мога да стъпвам стабилно на него.

— Ясно — отговори лейди Антилус. Тя протегна ръка и леко го бутна, принуждавайки го да стъпи на ранения си крак.

Взрив от болка се разнесе по тялото му, от дясната му пета до дясната ключица. Кракът му се огъна и той падна право върху лейди Антилус, като почти я събори.

Върховната лейди позволи на Тави да падне и после да възстанови равновесието си. Тя само поклати глава и каза:

— В Антилус съм виждала момиченца, които се справят с по-големи натоварвания.

Погледът й падна на Фос.

— Няма да си губя времето със симуланти. Погрижете се за крака му. И го вдигнете на крака, когато сметнете за добре. Междувременно може да играе ролята на медицинска сестра за ранените.