Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Исана стисна ръце, само пръстите й показваха нарастващото нетърпение, но не отговори.
— Хммм — изсумтя Джиралди и напусна, накуцвайки. — Интригата нараства.
Фейд влезе няколко секунди по-късно. Все още беше облечен в обикновена, изцапана с кръв роба на чистач, отгоре й беше сложил колан на легионер с ножница и стария му меч в нея.
Отнякъде беше извадил стар износен тъмносин плащ и ботуши на легионер. Пропита с кръв тъкан обхващаше лявата му ръка, но и да изпитваше болка, не го показваше.
Фейд затвори вратата след себе си и погледна Исана.
— Тави? — тихо попита тя.
Фейд си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— На мисия. Гай го изпрати в легионите.
Исана усети първите пристъпи на паника.
— Гай знае ли?
— Мисля, че да — тихо каза Фейд.
— Тави там сам ли е?
Фейд поклати глава, оставяйки косата да падне върху лицето му, за да скрие емоциите си, както обикновено.
— С него е Антилар Максимус.
— Максимус. Момчето, на което Тави трябваше да спасява живота? И то два пъти.
Фейд не вдигна очи, но гласът му стана по-суров.
— Млад човек, който на два пъти доказа своята вярност към приятеля си и към Империята. Максимус беше готов да даде живота си, за да защити Тави от сина на Върховен лорд. Не можете да изисквате повече от никого.
— Не отричам желанието му да даде живота си — каза Исана. — Това е и смисълът на живота му, от моя гледна точка. Велики фурии, Арарис, той е просто експерт в това.
— По-тихо, милейди — каза Фейд, гласът му беше предупредителен и мек едновременно.
Тя никога не разбираше как му се удава. Поклати уморено глава.
— Фейд — поправи се тя, — аз не съм твоята лейди.
— Както кажете, милейди — отговори Фейд.
Тя се намръщи, но реши да не продължава безполезния спор и махна с ръка.
— Защо не остана с него?
— Моето присъствие щеше да привлече допълнително внимание към него — отговори Фейд. — Гай го изпрати в легион, сформиран по нов модел.
Той докосна ужасното клеймо на лицето си, с което бележеха войниците, избягали от бойното поле.
— Не можех да бъда до него. Ако ми се наложи да се бия, има голям шанс някой да ме разпознае и това би повдигнало много въпроси защо един от личните спътници на принцепс Септимус, вместо от дванадесет години да лежи в земите на Калдерон, придружава младия човек.
— Гай не трябваше да го изпраща там — настоя Исана. — Той иска да го изолира. Да го направи уязвим.
— Той иска — възрази Фейд, — да предпази Тави от ненужно внимание, на безопасно място.
— Като го изпрати в легион? — недоверието в гласа на Исана се увеличи. — В разгара на гражданска война?
Фейд поклати глава.
— Замислете се, милейди — каза той. — Първи алерански е единственият легион, който няма да вземе участие в гражданска война. Не и когато в редиците си има толкова много войници и офицери, предани на градове, лордове и семейства от двете страни на тази битка. В допълнение, той е разположен на запад от долината на Амарант, далеч от битките, и няма да се изненадам, ако се окаже, че Гай е дал заповед да отидат още по на запад, по-далеч от театъра на военните действия.
Исана се намръщи и сложи ръце на коленете си:
— Сигурен ли си, че е в безопасност?
— Никъде не може да има пълна безопасност — тихо отговори Фейд. — Но сега той е скрит сред хиляди хора, облечени по същия начин като него, които няма да влязат в битка срещу никой легион на Върховен лорд и тренират в традициите да защитават. Придружава го младият Максимус, който с меч в ръка е по-опасен от много мъже на неговата възраст, които съм виждал — той спаси моя лорд — и е призовател с огромна сила. Познавайки Гай, там ще има още много други агенти, за които не е споменал и дума.
Исана притисна ръце към гърдите си.
— Защо ти си тук?
— Короната получи информация, че вие сте лична цел на Калар.
— Короната — каза тя, — и всички, които бяха на Зимния фестивал, и слугите, и онези, с които са разговаряли или които са чули слухове.
— Малко по-конкретно — парира Фейд. — Той ме помоли да се грижа за вас. Аз се съгласих.
Тя вдигна глава и се намръщи:
— Той те е помолил?