Фурията на курсора

— Да, сър — каза Фантус.

— И бих искал част от тях да останат сравнително ниско над земята. Да кажем, по средата. А другата част — над тях, трябва да следи облаците. Ако възникнат проблеми, първата група ще се притече на помощ на втората.

Фантус се намръщи.

— Дългият престой близо до повърхността ще е уморителен за първата група, капитане. Хората ще трябва да се сменят. Това рязко ще намали броя на очите, които трябва да следят за неприятности.

— Ние не сме на вражеска територия. По-добре да направим това, отколкото да изгубим още рицари по вина на тези създания. И без това нямаме чак толкова много. Изпълнявайте.

Фантус кимна и отдаде чест. После отиде при Красус и погледна мъжете във ваните.

Тави погледна в същата посока и едва не повърна.

Един от тях беше умрял с ужасна смърт, тялото му се беше набръчкало като гнило грозде и беше покрито със зеещи дупки. Другият рицар дишаше накъсано, очите му бяха широко отворени, лечителите отчаяно се опитваха да го спасят.

— Изглежда някой се опитва да попречи на придвижването ни — обърна се капитанът към Първото копие.

— Но това няма особен смисъл. В крайна сметка нали сега напускаме Калар. Отдалечаваме се от основните военни действия. Той би трябвало да се радва да ни види на път.

— Да — отговори Сирил. — Но изглежда, че някой има нужда да вървим възможно най-бавно и да не виждаме какво е отпред.

Първото копие изсумтя.

— Това означава, че искате да се придвижим възможно най-бързо и да разберем какво, враните да го вземат, става там. Просто напук на тях.

Зъбите на Сирил проблеснаха в мимолетна усмивка.

— Напойте хората и животните. Скоро продължаваме напред.

Първото копие отдаде чест на капитана и тръгна към войската, призовавайки куриери и раздавайки заповеди.

Сирил погледна оцелелия от нападението. Болезнените конвулсии бавно намаляваха. Капитанът отиде при Красус и застана до него. Младият рицар не помръдна. Погледът му бе прикован към тъжната гледка на мъртвия изсъхнал човек.

— Сър Красус — каза Сирил.

— Сър?

Капитанът хвана младежа за раменете и меко го завъртя от трупа към себе си.

— Сър Красус, не можете да направите нищо за него. Вашият поглед и мисли сега са нужни на вашите братя рицари. Ето на това трябва да се съсредоточите.

Красус поклати глава.

— Ако бях аз…

— Сър Красус — прекъсна го Сирил с тих, но твърд глас. — Самосъжалението и неувереността в себе си не са игрите, които вашите хора могат да ви позволят да играете сега. Вие сте рицар в служба на Империята и трябва да се държите като такъв.

Красус застина, преглътна и отсечено отдаде чест на капитана.