Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Фейд сви рамене:
— Моята лоялност не принадлежи на екипа на Гай Септимус и той знае това.
Тя усети как леко му се усмихва.
— Аз не му вярвам. На никого не мога да се доверя. Не и когато става дума за Тави.
Изражението на Фейд не се промени, но Исана усети проблясък от емоция, каквато робът с белег никога не беше имал — на гняв.
— Знам, че се стремите да го защитите. Но правите на Тави смъртно опасна услуга. Той е много по-силен и умел, отколкото си мислите.
Исана примигна:
— Фейд…
— Виждал съм го — продължи Фейд. Чувството на гняв в него продължаваше да расте. — Видях действията му под натиск. Той има повече способности от другите хора, независимо от техните умения да се справят с фурии. И много повече от…
Исана се изтръгна от мислите си за преживяваното и внимателно се вгледа в мъжа с белега. Кожата му беше твърде бледа, покрита с червени петна и блестеше от студена пот. Очите му бяха разширени, на гърлото и слепоочието се виждаше как пулсът му бие неравномерно.
— Той кара другите около него да стават по-големи, отколкото са — изръмжа Фейд. — Прави ги по-добри, отколкото са. По-големи, отколкото те самите мислят, че са. Като баща му. Кървави врани, като баща му, когото аз оставих да умре…
Фейд внезапно вдигна ранената си ръка и я погледна. Той се тресеше силно и по устните му се появиха бели петна. Погледна с пълно недоумение към треперещата си ръка, отвори уста, сякаш иска да каже нещо, след това се разтресе в жесток спазъм, който го хвърли на пода.
Буквално секунди той рита с крака, после издаде слаб стон и се отпусна.
— Фейд! — възкликна Исана и се застави да стане от леглото. Светът се олюля и я събори на пода.
Нямаше достатъчно сили, за да се изправи, но тя запълзя на четири крака, за да стигне до гърлото на падналия мъж и да провери пулса му.
Но не можа да го намери.
Глава 20
Исана положи ръце на гърдите на Фейд и извика Рил да й даде възможност да възприеме чувствата му, подсилени от фурията. Но предвид, че току-що се беше събудила от сериозен шок, задачата се оказа прекалено сложна.
Главата на Исана сякаш се разцепи на две от експлозията чиста болка, сърцето й се замята в паника от факта, че не може да се изправи на крака.
Тя изстена от отчаяние, но стисна зъби и се съсредоточи. Ако дадеше власт на емоциите си, това нямаше да помогне на умиращия до нея човек.
— Помощ! — изкрещя тя. Прозвуча толкова жалко и тихо, че беше сигурна, че звукът не е проникнал през затворената дъбова врата. Тя събра всичките си сили, пое дълбоко въздух и опита отново.
— Имам нужда от помощ! Лечител!
След втория вик вратата се отвори и на вратата се появи Джиралди. Той огледа с бърз поглед стаята, изруга нецензурно и със силно накуцване се втурна към Исана.
— Холтър!
— Не аз — каза тя със слаб отчаян глас. — Фейд падна. Не диша. Трябва ми лечител…
Старият центурион рязко кимна, обърна се и изтича от стаята със скорост, определено опасна за болния му крак. Извика на някого и се чу звук на тичащи крака.
Отначало се появиха стражите, а миг по-късно влезе и млада жена в обикновена бяла рокля.
Беше бледо създание, кожата й изглеждаше толкова светла, че сякаш беше прозрачна, а косата й — доста къса за такава млада жена — беше светла и тънка като паяжина. Исана беше убедена, че младостта й е истинска и няма нищо общо с таланта й като воден призовател, въпреки че не можеше да каже защо.
Очите на лечителката изглеждаха твърде големи на фона на нейното издължено, тънко и някак тъжно лице и бяха толкова тъмнокафяви, че изглеждаха черни. Тъмните кръгове от умора под очите й изпъкваха толкова силно, че приличаха на насилствено получени синини. Бързите й движения излъчваха спокойна увереност, която Исана би очаквала от някой с няколко години по-възрастен.
Младата жена приближи до Фейд, коленичи и сложи ръце на слепоочията му, движенията й бяха уверени, професионални, макар и малко уморени.
— Холтър — каза тя, съсредоточена върху фурията си и без да отваря очи, — можете ли да кажете какво се е случило с него?
— Той просто рухна — каза Исана. Джиралди се върна и тя бе разкъсвана между чувството на благодарност и смущението, когато той я вдигна обратно в леглото.
— Той започна да говори несвъзано. Разтрепери се. После получи пристъп и падна. Спря да диша и аз не можах да открия пулса му.