Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Хайде да проверим телефонния секретар — каза Настя, след като събу маратонките си и запристъпва на пръсти. — Може да ни подскаже кога тя е излязла от къщи.
На дисплея на телефонния секретар светеха цифрите „04“ и това означаваше, че след като Лариса е излязла от къщи, четирима души са й оставили съобщения. Настя натисна копчето new massage.
„Лариса Михайловна, обажда се майката на Гера Золотовски. Той пак е неспокоен, исках да се консултирам с вас, може би все още не бива да му давам лекарството, което му предписахте наскоро. Ще ви се обадя отново утре сутринта.“
„Ларочка, Ана се обажда. Моят Генадий ми каза, че Слава скоро щял да се прибере в Москва. Ако е така, искаме да ви поканим в събота на обед. Обади ми се да ми кажеш какво мислиш. Целувки.“
„Ляленка, защо толкова късно не си си вкъщи? — разнесе се от телефонния секретар скърцащ старчески глас. — Вече е единайсет часът и се тревожа. Непременно ми се обади, когато се прибереш, няма да мигна, докато не чуя гласа ти.“
„Вячеслав Петрович, обаждаме се от криминалната милиция. Ако сте вкъщи, вдигнете слушалката, моля. Отнася се за жена ви.“
Настя позна своя глас и неволно се усмихна. Стори й се съвсем различен от онзи, който чуваше, когато разговаряше на живо. Вероятно черепната кутия резонира и изкривява възприемането на звука.
След всеки запис електронен глас съобщаваше часа на обаждането. Първото съобщение — от майката на някой си Гера Золотовски, беше от девет без двайсет вечерта. Настя си спомни за дело отпреди три години за убийството на една алкохоличка и проститутка — Вика Ерьомина. И там разгадаването на важни факти беше свързано с телефонния секретар, но по онова време все още електронни гласове не съобщаваха деня и часа на обаждането, така че тогава тя трябваше да хвърли много усилия, за да установи точното време, когато бяха записани някои съобщения. Казват, че техническият прогрес много помагал на престъпниците да заличават следите си и да се отървават от отговорност. Но той помага и на детективите. Ето например като в този случай.
Телефонният секретар изписука три пъти, след което на дисплея грейнаха цифрите „00“. Настя озадачено погледна апарата. Но как така? Защо „00“? На телефонните секретари, които бе виждала преди, след прослушване на съобщението светваше броят на записаните обаждания. Той се сменяше само когато някой изтриеше записа с помощта на копчето erase. Докато не го изтриеш, записът се пази, както и показанията на индикатора за броя на обажданията. А това тук какво е? Записът автоматично се унищожава след първото прослушване, така ли? Не, не може да бъде. Това е очевидна глупост. Знае ли човек какво ще съдържа обаждането? Може да ти диктуват адрес, име или телефонен номер и ако в този момент нямаш подръка нещо за писане и не успееш да запишеш каквото е нужно, тогава? Край? И толкоз?
— Юра! — извика тя на Коротков, който оглеждаше другата стая. — Ела тук, ако обичаш. Нещо не мога да се оправя сама.
Коротков излезе от спалнята, понесъл пепелник с един фас.
— Мадам си е почивала следобед — заяви той. — Лежала е в кревата, завита с одеяло, и е пушила. После е спала до пет и половина.
— Будилникът? — сети се Настя.
— Именно.
— Откъде си сигурен, че не става в пет и половина сутрин? Проверявал ли си?
— Не че съм проверявал, но пресметнах. Оттук до поликлиниката, където работи, има половин час с кола. Семейството няма куче, значи необходимостта от задължителни сутрешни разходки отпада. За какво й е на Лариса Михайловна да става толкова безумно рано?
— А, така да, съгласна съм. Или тъкмо вчера по някакви причини е трябвало да стане много рано, или ти си прав: следобед е легнала да си почине, като е нагласила часовника да звъни в пет и половина. Но това означава, че е имала напълно определени планове за вечерта, инак щеше да спи колкото си иска без никакъв будилник. Не е бивало да се успи, за да не закъснее за някъде.
— Аха. А ти защо ме повика? — сети се Коротков. — С какво не можеш да се справиш тук?
— Имам вродена техническа тъпота, Юрик. Не мога да се справя с този телефонен секретар. Той ми разреши да чуя четири съобщения и сега броячът му показва две нули. Не трябва да е така.