Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— По каква работа?
Сърцето й заподскача. Ето, започна се. Тя не успя. Глупачка, помисли си, че цялата работа е в Дербишов. А излезе, че лошият е този сладкодумен педераст Алик. Дербишов няма нищо общо. Алик примамва тук жени, които са клъвнали на привлекателния ерген Дербишов, и ги убива. Той е маниак. Той е луд. Боже мой, как не можа веднага да разпознае такъв психар! Тя, лекар с дългогодишен стаж, се хвана като последна идиотка! Той няма да я остави да се обади, защото се страхува, че тя ще каже адреса, на който се намира, и ще извика за помощ. Трябваше спокойно да си изпие виното, да дочака той да се върне в кухнята, тихичко да се измъкне в антрето и да бяга от апартамента колкото й държат краката. Дори той да я подгонеше по стълбището, вече щеше да е по-лесно. Би могла да се разкрещи… А сега какво? Тя се издаде, допусна маниакът да усети нещо, да застане нащрек.
— Майка ми не се чувстваше добре сутринта — Лариса се стараеше да говори колкото може по-спокойно, — затова трябва да й се обадя, да я попитам как е. Вече е доста възрастна, постоянно се тревожа за нея.
Докато говореше, почувства внезапен световъртеж и остра слабост. „Сипал ми е нещо във виното… Господи, колко е просто всичко! Още се надявах на нещо, мислех как ще хукна да бягам, да се спасявам, а всъщност вече не е имало на какво да разчитам. Та аз съм изпила някаква отрова…“
Лариса се люшна, силните мускулести ръце я подхванаха и понесоха към дивана. Съзнанието й помръкваше, но не бързо. Вече не можеше да се движи самостоятелно и да говори, но чуваше и разбираше всичко. Лицето с изваяни черти, тънки вежди и покрита с фон дьо тен кожа се приведе много близо до нея. Тя дори усети дъха на Алик — неизвестно защо свеж, чист и сладък.
— Така, така, мила — прошумоля над ухото й гласът му. — Сега ще умреш. Това е прекрасно. Сама ще разбереш колко е прекрасно. Ако не бях аз, никога не би могла да си отидеш от такава прекрасна смърт. Щеше да изживееш дълъг живот, изпълнен със страдания и болести, и щеше да умираш в болка, гърчове и зловония. А сега ще умреш млада, красива и без никакви мъки. Не си мисли, че смъртта е отвратителна. Аз ще ти дам нещо, което вероятно не би ти дал никой на този свят освен мен. Ще ти покажа, че смъртта може да бъде прекрасна. Ще ти дам възможност да видиш нейния светъл лик. Не страшния и сбръчкан лик на старицата с косата, а светлия лик на избавлението от суетата, лика на вечния покой. Твоята приятелка Людмила не пожела да види светлия лик, тя беше глупава твар без капка мозък, затова и умря като глупава твар без капка мозък. Наложи се да я удуша. Тя изживя невероятен ужас. А ти? Ти не се страхуваш, нали? Добре си, вече не усещаш почти нищо, заспиваш, отиваш си… Гледай ме, гледай ме в очите до последния миг, аз ще те изпратя до самите порти, ще бъда с теб докрай.
Гласът все повече утихваше и Лариса разбираше, че умира. Всяка секунда я доближаваше до смъртта, всяка секунда й изглеждаше като крачка, която я принуждават да прави пряко собствената й воля. Още една крачка, и още една, и… Тъмните очи на Алик бяха съвсем близо и с помръкващото си съзнание Лариса трескаво се вкопчваше в тези очи. Докато ги вижда, е жива. Докато ги вижда, не е умряла. Не бива да се предава, трябва да се бори с всички сили, може би й е сложил във виното не отрова, а просто някакъв препарат с много силно, но кратковременно действие. Да не се предава, да търпи, може би всичко ей сега ще мине. Всеки миг ще свърши върховото действие на препарата и тя веднага ще се почувства по-добре…
Но Лариса напразно се надяваше. Във виното имаше отрова.
ГЛАВА 11.
На мястото, където бе открит трупът на Лариса Томчак, отидоха в същия състав: следователят Олшански, криминалният експерт Олег Зубов, съдебномедицинският експерт Гурген Арташесович Айрумян. Представителите на криминалната милиция бяха двама оперативни работници от района, а от „Петровка“ — Каменская и Коротков. Разбира се, в нормалния живот не става така и дори когато по едно криминално дело се появява трети труп, обикновено експертите, медиците и следователите са различни. Отива онзи, който е свободен в момента. Но днес Константин Михайлович Олшански извърши чудеса със своята настоятелност и практичност. Още щом чу за трупа на жена с документите на Лариса Михайловна Томчак, той направи възможното и невъзможното, за да събере точно тази бригада.
— До гуша ми е дошло от тези брачно-любовни тела без признаци на живот! — крещеше Олшански в телефонната слушалка. — Ако за всеки епизод в рамките на едно и също дело започнем да изпращаме различни хора, никога нищо свястно няма да направим! Да не би да искате този луд човек да затрие половината Москва?