Светлият лик на смъртта

— В службата. Не отиваме ли на работа? — учуди се Коротков.

— Ех че си, Юрик, аз ти разказвам важни и интересни неща, чуруликам ти като птичка, размахвам крилца, а ти не ме слушаш. За кого се старая, а? Да не би за себе си?

— Слушам те много внимателно.

— Ако е било внимателно, трябваше да разбереш, че не отиваме в службата, а на съвсем друго място. Първо, трябва да проверим дали фирмата, в която работи нашата приятелка Наташенка, няма делови контакти с фирмата, в която работи Дербишов. Второ, трябва да видим дали собственичката на бюрото за запознанства „Купидон“ не е продавала конфиденциална информация за Людмила Широкова и ако е продавала — каква и на кого. И трето, трябва да проверим дали Людмила Широкова и Лариса Томчак са се срещали със сина на Стрелникови. С други думи — дали са го познавали по физиономия.

— Нещо не схващам мисълта ти — навъси се Коротков. — Разбира се, напълно ти се доверявам и щом казваш, че трябва да проверим всичко това, ние ще отидем и ще го проверим, но честно да ти кажа, не ми е твърде ясно и изобщо — гладен съм.

— Да хапнем някъде тогава! — на драго сърце се съгласи Настя. — И аз умирам без кафе, заспивам в движение. Колкото до мисълта ми, тя е примитивно проста. Този нехранимайко — Сашенка Стрелников — здравата се е стреснал да не би хищната малка щука Милочка Широкова да омотае здраво родното му татенце и вече никога да не го пусне. Предишната любима на татенцето — Люба — е била същество съвсем непретенциозно и съответно — напълно безопасно. Люба е обичала татко Володя от все сърце и не е имала мераци за парите му, искала е само таткото да бъде до нея. А Милочка е била съвсем друго нещо. И венчавката в черква е демонстрирала този факт съвсем недвусмислено. В този момент Сашенка и Наташенка разбират, че идва краят на техните хазартни развлечения. Наташенка не е толкова застрашена, тя е момиче самостоятелно, има си парички, за да задоволява страстта си, но няма никакво намерение да издържа Сашенка — не е такова съкровище, че да си харчи парите по него. Значи какво излиза? Правилно, тази хищница Милочка трябва да се махне от пътя им. Милочка е поставена под наблюдение, чрез което лесно и бързо се установява, че тя посещава любезната Тамара Николаевна — собственичка на бюро за запознанства. Или на брачна агенция, ако така ти харесва повече. На Тамара Николаевна се поднася подаръче във вид на плик с новички зелени хартийки и в замяна се получава информация на кого Милочка в най-близко време ще напише писмо с предложение за запознанство. Нататък е още по-просто. Тамара им дава координатите на Дербишов и номера на неговата пощенска кутия. Сашенка и Наташенка отварят кутията — опитвала съм, никак не е трудно. Знаеш ли как се прави? Ще се пукнеш от смях. Никой никога не би сложил на триста кутии триста различни брави. Бравите обикновено са пет-шест вида, купуват се по петдесет бройки от всеки вид и се поставят на кутиите. Това се прави още в завода производител. За да подбереш ключ за конкретна кутия, а не да я разбиваш, трябва да наемеш десетина кутии, да получиш техните ключове — един от тези ключове непременно ще пасне. Сашенка и Наташенка подбират ключ за кутията на Дербишов, защото именно нейния номер им е казала Тамара, и чакат там да бъде пуснато писмо от уличницата Милочка. Писмото е пуснато. Те го вземат и си тръгват. По този начин самият Дербишов наистина не е получавал писмото от Широкова и не е виждал снимката й. Камо ли пък да й е писал отговор. После — а може би и преди това — Наташенка уж по служба отива в офиса при Дербишов и открадва оттам малко чиста хартия за обикновен принтер. Предварително се убеждава, че Дербишов е пипал тези листове, тоест оставил е върху тях отпечатъци от пръстите си. Пак там тя успява да намери документ, писан на ръка от Дербишов — този документ ще им послужи като образец при подправянето на почерка. А Сашенка горе-долу по същото време проследява Дербишов до клуба за конен спорт, преструва се на фотограф и прави снимките. Нали трябва да прати нещо на Широкова в плика с отговора? И то не може да прати снимката на кой да е красив мъж, трябва да прати снимката на самия Дербишов, защото в бюрото на Тамара Николаевна има регистрационен картон със снимката му и Мила я е виждала. По-нататък всичко е ясно. Сладурчетата написват писмо до Мила от името на Дербишов, определят й среща на „Академическая“, а когато тя отива, я подмамват да отиде на бунището край града и я убиват. Само не мога да разбера как са я подмамили да отиде там. И каква тежест е носела в ръцете си Мила.