Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Както обикновено, Юра си навря носа в сводката за нощта. Съобщението за трупа на жената беше едно от последните. До него друга ръка бе добавила: „По съобщение на лекаря от „Бърза помощ“ В. К. Дюков, в чантата на жената има документи на името на Лариса Михайловна Томчак, живуща на улица…“ Това беше достатъчно, за да накара майор Коротков да изкачи на бегом през три стъпала стълбището до петия етаж и да грабне телефона, за да се обади на Олшански вкъщи. След което следователят изпрати Юра да отиде незабавно на мястото, където е бил открит трупът, и започна процесът на събиране на бригада в състава, който му бе необходим.
Когато Коротков пристигна на мястото, гледката, разкрила се пред очите му, не го зарадва. От дежурната част на градското управление съобщението беше предадено на съответната територия и служителите от окръжното управление естествено бяха пристигнали, но също едва преди малко. До момента на пристигането им хората вече усилено бяха шетали напред-назад под арката, всички следи бяха заличени, а около трупа се бе събрала плътна навалица любопитни. Вярно, веднага успяха да изяснят, че около полунощ тялото още не е било тук — със сигурност, защото ей онази жена, Верка, всяка вечер разхождала кучето си тук, кажи-речи, до един през нощта, тъй като това псе било голямо и зло и дори не само децата, ами и възрастните се страхували от него, та затова тя го разхождала, когато навън вече нямало хора, та така и снощи, обаче никого не била видяла тук. Намериха се и други обитатели на близкия блок, които или се били прибирали късно, или били разхождали кучетата си, и по техните думи най-малко до дванайсет и половина тялото го нямало тук. Тоест то се бе появило между един и четири и половина сутринта.
Съдебномедицинският експерт Айрумян преди всичко определи давността на настъпването на смъртта. Излизаше, че Томчак е умряла доста време преди да е била докарана тук и хвърлена под арката. Според сметките на експерта смъртта бе настъпила приблизително в десет часа вечерта. Айрумян още не беше приключил с огледа на тялото, затова всички останали се измъчваха в неведение за причините на смъртта.
— Виж — прошепна Настя на Коротков, като го дръпна за ръкава и го отведе настрана — колко прилича всичко на убийството на Широкова. Елегантно облечена жена е открита мъртва. Двете жертви се познават и имат много общи познати.
— Не си съвсем права, сестро — поклати глава Коротков. — Снощи се прибрах късно и затова не ти се обадих, но не всичко е толкова гладко.
— Какво си открил?
— Нещо. Именно нещо. Тоест изобщо не разбирам какво. С една дума, Ася, високопоставени любители на конния спорт и прислужващите им служители на клуба си спомниха, че към края на лятото са забелязали странен млад мъж, който правел снимки из територията на клуба. Представил се като фотограф на ново списание, читатели на което се предвиждало да бъдат нови руснаци и техните скучаещи в разкошните си домове съпруги. Списанието било толкова ново, че още не бил излязъл нито един брой, затова не било чудно, че никой още не го е чел и изобщо не го е виждал. Естествено никой не видял нищо лошо в това да се даде възможност на момчето да направи няколко снимки с пейзажи, коне, жокеи, треньори, коняри и на оздравителния център. Тъй като много хора били видели фотографа, намериха се и такива, които бяха запомнили името на списанието, за което той уж работел. Изгубих си цял ден за издирване, но сега мога да ти кажа със сигурност: такова списание няма и никой никога не е чувал за него. Дори за проект не се е говорило.