Светлият лик на смъртта

— Като те слуша човек, може да си помисли, че всичко друго ти е ясно — недоверчиво промърмори Коротков. — О, ето едно свястно капанче, хайде да влезем. Мисля, че тук храната не е отровена.

Той спря колата пред невзрачно наглед заведение. Вътре беше полутъмно и тихо, миришеше на пържени кюфтета и лошо кафе. Настя не беше капризна, затова просто седна в един ъгъл, облегна се назад и притвори очи. Беше много уморена, денят бе започнал толкова отдавна — сякаш се влачеше вече трето денонощие, а без чаша силно кафе на всеки два часа тя се чувстваше напълно скапана.

— Какво да ти донеса? — попита Юра.

— Все ми е едно — избъбри Настя, без да отваря очи, — само кафето да е силно.

След няколко минути пред нея стоеше голяма чаша хубаво силно кафе и чиния със сандвичи. Настя отпи и учудено погледна Коротков:

— Откъде в тая дупка такова кафе? Сякаш са го приготвили в домашна обстановка и лично за управителя.

— Не обиждай, сестро — засмя се Юра, — не бих те довел на какво да е място — животът още ми е мил. Влизам само в заведения, откъдето има гаранция, че ще си тръгна жив, в смисъл — неотровен. А такава гаранция може да ти даде единствено личното познанство със собственика. Разбра ли сега?

— Ти си рекетьор на дребно — добродушно каза тя. — Но въпреки това ти благодаря.

— Няма да минеш само с благодаря. Щом си толкова умна, по-добре ми обясни защо Саша Стрелников е трябвало да се прави на педераст, да носи изопнати кожени панталонки и ризки с плисета и дантели. Нали каза, че си имал гадже, значи не е хомосексуалист. Защо е тогава този маскарад?