Светлият лик на смъртта

— Защо? Нормално е — сви рамене Юра. — Какво не ти харесва, не разбирам.

— Ами ако искам да ги прослушам отново?

— Слушай ги колкото пъти искаш. Вдигни капачето, там има друго копче.

Настя бързо подхвана капачето с нокът и надникна под него. Наистина ето го малкото копче с надпис all messages, което в превод означава всички съобщения. Сега е ясно. Онова, първото копче, превърта само новите съобщения и след първото прослушване те попадат при другите.

Настя приготви бележника и химикалката си и натисна копчето. Още първият запис й показа, че на лентата са се натрупали съобщения поне от цяла седмица, но тя реши да прояви търпение и да прослуша всичките. Знае ли човек какво интересно може да чуе…

Обаждания от майката на Лариса, от пациенти, от Ана Леонтиева и Алла Стрелникова, обаждания за Вячеслав Томчак… И изведнъж:

„Здравейте, Лариса. Обажда се Виктор Дербишов. Получих писмото ви със снимката и много искам да се срещнем. За съжаление не ви намирам вкъщи. Ще ви чакам довечера от осем до осем и половина пред изхода на станция „Академическая“ на метрото. Ако не можете да дойдете днес и аз не успея да се свържа с вас, ще ви чакам утре по същото време на същото място. Желая ви всичко най-хубаво.“

Настя се вкамени, безсилна да надвие изумлението си. Тя не беше разговаряла с Виктор Дербишов, така че не би могла да твърди, че това е неговият глас, но нали Дербишов беше задържан? Беше в килия. А обаждането беше от вчера, получено около два часа следобед. Как можеше да се обясни това?

Зад гърба й се появи Коротков — беше дотичал от кухнята, която оглеждаше, след като бе приключил със спалнята.

— Какво чувам? — учудено попита той. — Какъв е този Дербишов? Кога й се е обаждал? И изобщо гласът не е неговият, главата си залагам. Аз разговарям с него по три часа всеки ден.

— Не е той, Юрик — тихо каза Настя. — Това е убиецът. Същият, който е откраднал от офиса хартия с пръстовите отпечатъци на Дербишов. Същият, който е направил снимката и ловко е подправил почерка на Виктор. Той е поканил от името на Дербишов Мила Широкова на среща и я е убил. И е направил буквално същото с Лариса. Само че не й е пратил писмо, а й се е обадил по телефона. Ако разбера защо на едната е написал писмо, а на другата се е обадил по телефона, ще разгадая в какво се състои цялата работа.

— Но защо е постъпил толкова глупаво? Виктор Дербишов е задържан. Защо престъпникът действа от негово име? Нали така лесно може да се издаде! Как не се е сетил?

— Не е знаел за задържането на Дербишов. Тоест със сигурност не е човек от близкото обкръжение на Виктор. В неговата фирма всички до един знаят, че Виктор е в предварителния арест.

— И съседите му от блока знаят — подзе Коротков. — Той ме помоли да отида, да взема любимата му котка и да я дам на някого от съседите, за да я хранят, докато него го няма. Излиза, че убиецът не е от най-близкото обкръжение на Дербишов, но все пак има достъп до офиса му, щом е успял да вземе онази хартия. Освен това Дербишов не го познава по физиономия. Или пък има съучастник.

— Имаш предвид фотографа? — уточни Настя. — Смяташ, че ако убиецът е снимал лично, Дербишов е можел да го познае?

— Ами да. А ако Дербишов го е видял и не го е познал, значи или той не познава убиеца, или фотографът просто е бил трето лице. Или пък Дербишов изобщо не е видял фотографа. Това впрочем е напълно възможно. Спомни си снимката. На нея ясно личи, че Дербишов не позира, той дори не гледа към обектива. А е сниман в цял ръст от около пет метра разстояние. Ако фотографът е стоял зад дървета или храсти, Виктор може просто да не го е забелязал.

— Юра, можеш ли да си представиш ситуация, при която Дербишов да не се познава лично с убиеца? Този човек планомерно го води към смъртна присъда, а Виктор и хабер да си няма защо и как? Ние с теб съвсем наскоро имахме подобен случай. Спомняш ли си делото за еврейчетата? Черкасов също се кълнеше във всичко свято, че никога на никого не е причинявал зло и никога не е имал врагове. Сега ме интересува повече откъде Лариса Томчак е познавала Дербишов и защо му е написала писмо, че и снимката си сложила вътре. Ти спомена ли името му, когато разговаря с нея?

— Не, защо? — Юра сви рамене. — При обиска във вилата на Томчак, когато намерихме писмата, името Дербишов наистина фигурираше, но не натрапчиво. А самият Томчак беше толкова потресен, че едва ли изобщо е запомнил някакви подробности. И после, там се споменаваха само собственото и фамилното му име, нямаше нито бащино, нито адрес. Ако Лариса Михайловна е искала да намери абстрактния Виктор Дербишов — без бащиното, без адреса, без годината и мястото на раждане, — нямаше да може да го направи толкова бързо, можеш да бъдеш сигурна.