Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Добре, сигурна съм. Между другото делото на Черкасов, щом си го припомнихме, ни учи, че трябва много внимателно да проучваме биографиите на заподозрените. Там винаги може да се открие нещо доста интересно и полезно за делото. Да вземем например съпругата на Стрелников.
— Какво се хвана сега за съпругата на Стрелников? Какво не ти харесва в тази мила и прекрасна Алла Сергеевна?
Позвъняване на вратата прекъсна дискусията им. На прага застана следователят Олшански, зад гърба му стоеше Олег Зубов — още по-мрачен, отколкото бе сутринта, когато заради трупа на Лариса Томчак го извадиха направо от леглото, където честно излежаваше болничните си, дадени му заради остра респираторна вирусна инфекция. Това беше другата особеност на експерта: при най-незначителен повод за тревога за здравето той незабавно си вземаше болнични и прекарваше в леглото точно един ден, след което идваше на работа и съобщаваше всекиму със страдалчески вид, че е тежко болен, но има толкова много работа, че се налага да бачка до изнемога и изобщо всички наоколо са гадове и несъзнателни егоисти, не оставят човека да поболедува нормално, и ето — принуден е да идва на работа, когато му е толкова зле, толкова зле… Олег Зубов обожаваше работата си и за нищо на света не би се съгласил да боледува повече от един ден, но му бе крайно необходимо околните ясно да разбират каква огромна жертва принася пред олтара на разкриването и разследването на престъпленията. Всички трябваше да са наясно, че той им прави голяма услуга, като продължава да идва на работа, макар че нормалното в случая би било да легне и да умре. Никой не знаеше откъде се бяха взели тези особености в характера на Олег, но тъй като той работеше на „Петровка“ повече от десет години, колегите му бяха свикнали и приемаха неговото мрачно хленчене като естествено и неизбежно.
— Е, какво намерихте тук? — още с влизането си попита Олшански, сякаш бе убеден, че в жилището на семейство Томчак със сигурност е скрит ключът към разгадаването на двете убийства, достатъчно е само да си отваряш очите, за да го намериш.
— Намерихме едно-друго — предпазливо отговори Коротков. — Вчера около два следобед на Лариса Михайловна се е обадил някакъв мъж, който се е представил като Виктор Дербишов…
— Как, как? — прекъсна го следователят. — Как се е представил?
— Като Виктор Дербишов. Вероятно този човек не е знаел, че Дербишов е задържан и е при нас. Лариса Михайловна също не го е знаела, тъй че му е повярвала. Гласът е съвсем различен, но Лариса очевидно не е познавала и гласа на истинския Дербишов. Тя му е писала писмо, като е сложила в плика и снимката си. И ето че вчера някакъв човек, представил се като Дербишов, й се е обадил, съобщил й е, че е получил писмото, и й е определил среща до станция „Академическая“ на метрото между осем и осем и половина вечерта. Когато се е прибрала от работа, Лариса Михайловна е полегнала да си почине, вероятно преди срещата с този мъж, а малко след седем е излязла. Вчера тя е оставила колата си пред поликлиниката, където работи, така че е пътувала до „Академическая“ или с метрото, или с такси.
— „Академическая“ — промърмори Олшански. — Пак тази „Академическая“! И Широкова е ходила там в деня, когато са я убили. Човек би помислил, че мнимият Дербишов е поканил на среща и нея. Направо мистерия! Съвсем се обърках.
След известно време той отпрати Настя и Юрий и остана в апартамента само със Зубов. Това означаваше, че Олшански ще седне на крайчеца на някой стол насред хола и дълго и мълчаливо ще мисли, а Олег трябваше да е наблизо, та моментално да се втурва да проверява разнообразните идеи, които щяха да хрумват на неуморния следовател. Например: „Погледни съдовете в кухнята! Какво е ползвано наскоро, какво е прясно измито?“ Или: „Я виж в банята. Кои кърпи са влажни? Сапунът мокър ли е? Кога за последен път е използван бръсначът?“ Никога не можеше да се предвиди каква идея ще споходи следователя Олшански и на Олег Зубов не му оставаше нищо друго, освен търпеливо да чака указания.
— Та какво ми говореше за Алла Сергеевна Стрелникова? — попита Коротков, след като се качиха в неговата вехта и раздрънкана от московските пътища и от тежкия живот кола.
— По-скоро за сина й. Можеш да ме презираш, Юрик, но не можах да надвия чувството си на дълбоко недоверие към Владимир Алексеевич Стрелников, затова събирах сведения за него по обиколни пътища. В частност чрез Ана Леонтиева — тя е приятелка на Алла Сергеевна и не обича твърде самия Стрелников. Както и чрез мъжа й — Генадий Фьодорович Леонтиев, който обожава Стрелников и е равнодушен към Алла Сергеевна. От съпоставките между нещата, които научих от тях, се очертава следната картинка: Алла Сергеевна системно крънка пари от Стрелников за мними нужди, каквито всъщност няма. Генадий Фьодорович с пяна на устата ми доказва колко благороден и почтен бил неговият приятел и как дори след като се разделили, на няколко пъти й давал големи суми за скъпи пластични и козметични операции, после за основен ремонт на апартамента и на два пъти — за ремонт на колата. Още два пъти й давал пари, за да отиде на курорт в чужбина и изобщо да не се лишава от нищо. А пък съпругата на Генадий Фьодорович Леонтиев — Ана, понеже не знае, че съм разговаряла с мъжа й, ме гледа с едни ясни очички и ми разправя каква изумителна красавица била Аллочка, как изглеждала на не повече от трийсет, макар че имала вече голям син, и то без каквито и да било козметични или пластични операции — просто по природа. Аллочка била голяма работарка, денем и нощем се трепела в своята модна къща, дори не ходела на почивка никъде освен на вилата, за да може всеки момент да се върне в града заради работата си. До такава степен нямала време за нищо освен за работата, че дори не можела да ремонтира апартамента си. Аз, Юрочка, съм готова да допусна, че една предана и любяща приятелка не би разказвала на чужди хора с какви усилия Алла Стрелникова успява да запази младостта и красотата си. Обаче за ремонта не ме лъже. С Алла е разговарял Миша Доценко, и то неведнъж, ходил е у тях. Там нямало и намек за основен ремонт. По моя молба Миша тайничко е огледал и колата. И на нея не е правен никакъв скъп ремонт. Колата е произведена през 1992 година, не е катастрофирала и дори тъпа в техническо отношение особа като мен разбира, че в нея не е вложена нито копейка допълнително. Е, пита се в задачката тогава: къде пропилява тези пари Алла Сергеевна? Правилно, дава ги на сина си Сашенка, който с тях глези хазартната си психика. И Сашенка ще се чувства много зле без тези пари, тоест ще му бъде скучно да живее на този свят. За сметка на това Сашенка има приятелка — Наташенка, момиче от екстра класа, което кара собствена кола, печели повече от прилично, защото е учила счетоводство, компютри, знае два чужди езика и работи в голяма фирма. И нашата Наташенка е страстна комарджийка, и то по-страстна от Сашенка — така поне ни уверяват постоянните посетители на местата, където те редовно играят. Къде ме караш?