Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Много благодаря — мъчително печелеше той играта със самия себе си, — но мисля, че се разбрахме с вас: първо разговорът, после аз си тръгвам, а вие обядвате.
Те прекосиха улицата, свърнаха към булеварда и седнаха още на първата скамейка.
— Кажете, Яна — започна Зарубин, — Руслан имал ли е неприятности заради статиите, които е публикувал?
— Редовно — усмихна се Яна и зъбите й блеснаха. Нейните сиви очи искряха изпод тъмнорусия бретон и цялата тя буквално грееше от веселие и радост, с нищо не напомняше тихата, неразговорлива, зашеметена от случилото се млада жена, която Сергей бе видял само преди три дни, в четвъртък сутринта.
— А по-конкретно?
— Заплашвали са го и със съд, и с побой, и с убийство. Беше ни дошло до гуша от това. Попитайте Руслан, той ще ви каже всичко.
— Ще го попитам — обеща Сергей. — Сега за мен е важно да чуя вашето мнение и вашите оценки. Разбирате ли, отстрани често се вижда по-добре. Искам да разбера доколко сериозни са били тези закани. Вашият съпруг е мъж, а истинският мъж винаги омаловажава опасността, сиреч, нищо особено, глупости, дреболия, не си струва дори да обръщаме внимание. А вие, Яна, сте жена и би трябвало особено остро да чувствате опасността, още повече че сте майка. Ето защо за мен е по-важно първо да поговоря с вас. Можете ли да ми кажете кой конкретно е заплашвал Руслан? Повече ме интересуват последните месеци от работата му във вестника. Засега можем да оставим настрана историите отпреди три години и повече.
— Ами, първо… Богомолеца. В нашия град имаме такъв криминален авторитет. Не сте ли го чували?
— Знам го — кимна той.
Беше чувал за Богомолеца, неговата групировка беше скандално известна в цялата Кемеровска област, а напоследък хората на Богомолеца започнаха честичко да се появяват и в Москва. Вярно, не бяха залавяни, никъде не оставяха следи, но оперативна информация за техните похождения имаше доста.
— Ами отначало Русик писа за Богомолеца, но на него не му пукаше — голяма работа, всички и без това знаят, че той е криминален авторитет. После обаче Русик писа за един аферист, който стана депутат в Държавната дума и се премести в Москва. Та този чичко е приятелче на Богомолеца. Русик писа и за това. Именно тогава започнаха заплахите.
— Какъв беше смисълът на заплахите? Какво искаха те?
— Русик да не смее повече да засяга тази тема.
— И как реагира съпругът ви? Престана да пише за… Между другото, как се казва този депутат?
— Фетисов. Евгений Фетисов. Да, разбира се, Русик престана да пише, но не защото го заплашваха, а защото той точно по това време реши изобщо да зареже журналистиката. Не мислете, че се уплаши, просто разбра, че трябва да се занимава с друго… Впрочем това не е важно. Той отдавна искаше да напише голям роман и именно тогава реши, че времето е дошло.
— А вие защо сте толкова сигурна, че мъжът ви не се е уплашил? — Зарубин настойчиво се връщаше към това, което го интересуваше. — Може би неговият отказ от журналистиката е свързан именно с тези заплахи? Това по никакъв начин не е излагащо за него — той носи отговорност за вас, Яна, и за вашите деца, така че като разумен човек е трябвало да се постарае да осигури вашата безопасност. Няма нищо срамно да се лишиш от любимата си професия в интерес на безопасността на съпругата и децата си.
— Ама не! Какво ми говорите! — Яна започна да се ядосва, гласчето й зазвънтя като медни камбанки. — Русик изобщо не е човек, когото някой може със закани да накара да направи нещо. Той цял живот е правил само това, което е искал. Имам предвид това, което е смятал за правилно и нужно. Докато искаше да бъде журналист — пишеше статии, когато поиска да напише роман — написа го. На никого нищо не дължи. Защо, смятате, че го е направил Фетисов, така ли?… Е, в смисъл… това писмо и плъховете?…