Незаключената врата

Настя Каменская реши да не се отдалечава много от дома на Воронова. По-добре да почака обаждането на Сергей Зарубин, който ще й разкаже какво ново и интересно е научил, а после да реши трябва ли да се върне, за да разговаря още веднъж с Руслан. Излезе на „Садовое колцо“, сложи си очилата и започна да оглежда околните сгради и да търси място, където би могла с удоволствие да прекара известно време. На отсрещната страна видя китайски ресторант и си помисли, че би могла да продължи познанството си с вкусните ястия, с които я бе гощавал Коротков. „Между другото, за Коротков — сети се тя. — Къде смята да вечеря днес? При мен или на друго място? Ако е при мен, трябва да помисля за продукти. Рибата по гръцки стана страхотна, вярно, но това, което остана след закуската, явно няма да му стигне, а пък за двама ни да не говорим“.

Тя извади от чантата си телефона и се обади на Юра. Коротков беше в службата.

— Аз пък мислех, че си на среща с твоята красива актриса — учудено проточи Настя. — Нали смяташе да ходиш при нея.

— Не стана така. Ами ти къде си?

— Току-що излязох от Воронова.

— Има ли нещо?

— Засега нищо съществено. Но до довечера, надявам се, ще има. Юра, какви са ти плановете за вечерта?

— Защо? Решила си да си доведеш любовник ли? — ехидно хихикна Коротков.

— Аха, трима, че дано ми стигнат. Глупак. Питам те в смисъл на вечеря. Ако ще бъдеш вкъщи, да се погрижа за продукти.

— Не се притеснявай, приятелко. За довечера още не съм наясно, но ако дойда при теб, ще донеса лапачка. Съвестта ми се пробуди. Когато си спомням вчерашния ти трудов подвиг, се изчервявам от срам. Но при всяко положение ще ти се обадя предварително.

Така, един проблем по-малко. Настя прибра телефона в чантата си и продължи огледа на околността. Ами това какво е? Май ирландски бар, кой знае защо наречен „пъб“. Е, точно там ще влезем. В бара навярно не е така помпозно и разнообразно — в смисъл на кухня — като в ресторант, но пък със сигурност има виенско кафе, с огромен калпак от бита сметана.