Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Значи преди десет години — уточни Настя и си отбеляза нещо в бележника. — И какво, господин Ганелин попадна в списъка на известните хора, които вие интервюирахте? В качеството на какъв? На крупен бизнесмен или на бъдеща звезда в политиката? Или се запознахте с него в качеството му на съпруг на Воронова, тъй като сте взели интервю от нея?
— Нито едното, нито другото. Аз исках да използвам отпуска си, за да подготвя голям материал за Воронова. Всъщност именно затова бях дошъл тогава в Москва. От публикувани интервюта на Наталия Александровна научих, че нейният филм „Законите на глутницата“ е бил заснет с пари на някакъв спонсор. И напълно естествено ми стана любопитно какъв ще да е бил този спонсор, защо просто ей така й е дал пари за филма. Дори бях предположил, че става дума за „черна каса“, тоест парите са били отпускани официално за благотворителност, със съвсем малка част от тях е бил сниман филмът, а останалото са делели помежду си спонсорът и Воронова.
— Да, знам, че съществува такава практика. И какво се оказа?
— Оказа се, че Андрей Константинович отдавна и безнадеждно е влюбен в Наталия Александровна. Тогава още не бяха женени, тоест Ганелин беше ерген, а Наталия Александровна — щастливо омъжена за първия си съпруг.
— Романтична история — каза Настя. — Значи се познавате с Ганелин вече от десет години.
— Не, не е така.
Тя учудено погледна Руслан. Какво значи „не е така“? Та тя не е глуха. И не е пълна идиотка.
— А как е?
— Запознах се с Андрей Константинович преди десет години, разговаряхме трийсет-четирийсет минути и аз си тръгнах. Не бях го виждал десет години, докато не се срещнахме за втори път.
— И кога стана това?
— Преди два месеца, през април, когато донесох на Воронова ръкописа на моя роман.
— Абсолютно ли сте сигурен, че от декември деветдесет и първа година до април две хиляди и първа никъде и никога пътищата ви с Ганелин не са се пресичали?
— Абсолютно.
— Може да не е било в Москва? На някое друго място, по време на командировка или почивка? Да е имало някаква случайна среща, да сте се познали, спрели, разменили две-три думи и продължили по пътищата си. И веднага да сте забравили за това. Ганелин да е бил с Воронова, вие с Яна — пет минути повърхностно бъбрене, което се изтрива от паметта още щом се отдалечите на три крачки от събеседника си. Не? Не е имало такова нещо?
Нилски гледаше Настя недоумяващо, дори сякаш бе забравил за своята апатия.
— Извинете, а в рамките на проверяването на коя версия ме питате за тези неща? Някак не мога да схвана какво отношение има всичко това…
— После ще ви кажа — обеща Настя, — а вие първо си припомнете дали не ви се е случвало така, най-случайно, да се засечете с Ганелин през тези десет години.
— Не е.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно сигурен — твърдо каза Руслан.
Е, добре, помисли си Настя, думите на съпруга далеч не са истина от последна инстанция. Ще видим какво ще каже Серьожа Зарубин, когато поогледа сладката двойка в свободна обстановка. Нека продължим, има още много въпроси.
— Добре, значи вашата втора среща с Андрей Константинович се състоя през април тази година. При какви обстоятелства?
— Дойдох в Москва и донесох на Наталия Александровна ръкописа си. Тя вече беше омъжена за Ганелин.
— Къде отседнахте? У Воронова ли?
— В хотел. После се нанесох в жилището на Альоша, то и без това е празно, момчето не напира да се отделя.
— Когато пристигна жена ви, още в хотела ли живеехте?
— Не, вече в апартамента. Слушайте, Анастасия Павловна, не разбирам…
— Нали ви обещах, че всичко ще ви обясня. Но после, по-късно.
И отново въпроси — дребни, подробни, очертаващи картината щрих след щрих. Кога за пръв път е довел Яна в дома на Воронова? Как я е запознал с Ганелин? Кой е присъствал тогава? Кой какво е казал? Колко често Яна е идвала в този апартамент? Какво е правила тук? Бил ли е през това време вкъщи съпругът на Воронова? Яна обаждала ли се е тук? С кого е разговаряла? За какво? Дълго ли е разговаряла? Какво е говорела на Руслан за Андрей Константинович, какво е било мнението й за него? Случвало ли се е Руслан да работи тук с Воронова, Яна да си е вкъщи, а Андрей Константинович — не?