Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Разбира се, много често ставаше така. Аз никога не вземах Яна със себе си, когато идвах тук да работим, струваше ми се, че е неудобно. Нали не идвах на гости, а по работа. Тук нямаше кой да се занимава с Янка и тя определено щеше да скучае, докато ние с Наталия Александровна работим. А Андрей Константинович често се прибира доста късно, той е зает човек, има много работа. И после, неговата фирма има завод за производство на лекарствени препарати някъде в Подмосковието, но доста далече. Той редовно пътува дотам и тогава се прибира чак след полунощ.
Прекрасно! Докато писателят и режисьорката се трудят над преработката на романа в сценарий, оставените без внимание съпруга на писателя и съпруг на режисьорката палуват сред природата. Още повече че в жилището, където са настанени временно Руслан и Яна, няма телефон и нашият писател, докато е в дома на Воронова в центъра на Москва, край метростанцията „Смоленская“, просто няма начин да провери къде се намира през това време неговата млада, хубавичка и ужасно скучаеща женичка. Версията, изградена около фигурата на Ганелин, не харесваше на Настя, но тя нямаше и навика да си затваря очите за фактите.
— Кажете, Руслан Андреевич, случвало ли се е да се прибирате от Воронова, а жена ви да я няма?
— Да, случвало се е няколко пъти. Какво толкова? Сега е лято, в единайсет вечерта е още светло, защо да стои затворена между четири стени? Яна ходеше да пазарува, там наблизо има денонощен магазин, купуваше продукти, сладолед, нещо вкусно. Или просто се разхождаше на чист въздух. Освен това всеки път отиваше до метрото, за да се обади вкъщи, в Кемерово, да попита как са момичетата. До метрото има автомати за междуградски разговори, ние купувахме телефонни карти и се обаждахме.
Прекрасно. Защо да не прекара времето си в компанията на Ганелин, а на път за вкъщи да напазарува и да се представи като съпруга, предано очакваща мъжа си с топла вечеря? В Кемерово може да се обади и от мобилния телефон на Ганелин, например както си лежи в леглото, а после да каже, че е ходила до метрото да звъни от автомат. Вярно, това би изглеждало най-малкото странно: Руслан излиза от метрото, качва се на автобуса и пътува към къщи, а след двайсет минути се появява Яна и му казва, че е била точно до тази станция. Защо не са се срещнали там? Късно вечер има съвсем малко хора, не можеш да се изгубиш в тълпата.
— А вие обикновено с метрото ли се прибирахте от Воронова?
— Странен въпрос… Какво общо има той с разследването?
— Определено няма — усмихна се тя, — но все пак отговорете.
— С такси. В района, където е апартаментът на Альоша, вечер почти не се движат автобуси, можеш да чакаш цели четирийсет минути. И такси не може да се хване, а аз не се качвам на частни коли, знаете, че е опасно. Наталия Александровна ми поръчваше такси по телефона.
Ясно. Затова въпроси като „ама как сме се разминали край метрото“ спокойно може да не е имало. Странно е само защо Яна е ходела да се обажда толкова късно и не се е страхувала, че ще трябва дълго да чака автобус. Впрочем в това няма нищо странно, ако предположим, че изобщо не е ходела там, а е прекарвала времето си с мъжа на Воронова. Странно е, че това не е хрумвало на Руслан.
В хола влезе Воронова, късата й прошарена коса беше разчорлена, очите й блестяха, макар че дори зад стъклата на очилата личеше червенината — резултат от работата на компютъра.
— Вие тук добре ли сте? Може би искате чай, кафе? Сандвичи?
Настя поиска слабо кафе и с любопитство очакваше да види дали Воронова ще им каже, че се е обаждал Зарубин, или не.
— Между другото, Анастасия Павловна, обади ми се един ваш колега, някой си Зарубин. Имате ли такъв служител?
— Имаме. И какво искаше?
— Търсеше Андрей Константинович. Да знаете защо му трябва мъжът ми?
— Нямам представа — нахално излъга Настя. — Да бяхте попитали него.
— Не ми беше удобно. Помислих си, че може би вие знаете. Все пак работите заедно…
— Това нищо не значи. Всеки от нас по всяко време може да потърси отговор на какъвто и да е въпрос и ние се стараем да го зададем веднага, без да съгласуваме нищо с когото и да било. Това не бива да ви изненадва.
— Добре тогава. — Воронова сервира на масичката чашките с кафе, донесе чиния със сандвичи. — Няма да ви разсейвам повече.
С крайчеца на окото си Настя видя през отворената врата как Наталия Александровна занесе в стаята на сина си огромна чиния, от която се вдигаше пара, и друга, пълна с кайсии и череши. Горкото момче, сигурно ужасно му се иска да хапне мек хляб със салам, а трябва да се храни с плодове.