Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Имам предвид конкретно хора, които са недоволни от вашето спонсорско участие в работата на жена ви. Хрумвало ли ви е, че някой от тях може да се е опитал да провали снимането на филма? Просто от лошотия, от злоба, за да ви създаде неприятности. Помислете, Андрей Константинович.
Ганелин свали очилата с дебели стъкла, бавно ги избърса със специална кърпичка, която извади от предния джоб на леката си светла риза.
— Вие ме озадачихте, Сергей Кузмич. Честно да си призная, и през ум не ми е минавало подобно нещо. Защо, имате ли основания да смятате така?
— Много слаби. Но съм длъжен да проверя всичко. Засега имам само съвсем мижава информация, която е напълно възможно да не се потвърди. Трябва да отида във вашия завод, да поговоря с хората.
— Разбира се, за бога, аз лично ще ви закарам. Хайде да отидем още утре сутринта — веднага предложи Ганелин.
„Утре вече ще бъда в Кемерово — мислено отговори Зарубин, — а в завода ще отидат съвсем други хора. Но далеч не е нужно вие, господин Ганелин, да знаете за това“.
— Не, не е необходимо да ходим заедно — позасмя се Сергей. — Аз ще отида сам, ще се помотая сред персонала, ще задам различни въпросчета, току-виж, съм чул нещо интересно. Там имате една любопитна фигура в лицето на директора, трябва да го видя отблизо. Само че вие бъдете така добър да ми измислите легенда и да ми обясните как да стигна дотам.
— А, за него говорите значи — проточи Ганелин. — Разбирам. Аз не споделям вашите подозрения, но вие имате право на тях. Директорът на завода наистина е нееднозначна фигура. Неведнъж са ми намеквали, че е свързан с някакви престъпни структури, но аз смятах, че докато това не нанася вреда на бизнеса ми, не е нужно да ме засяга.
— Но нали той е и един от акционерите — каза Зарубин.
— Да, да, разбира се… Сега ще донеса картата на Подмосковието — тя е в колата, и ще ви покажа как да стигнете.
Ганелин се надигна от скамейката, но Яна го изпревари, като скочи стремително.
— Останете тук, Андрей Константинович, аз ще я донеса. Къде е картата?
— В жабката.
Той извади от джоба си ключовете и ги подаде на Яна.
— Ще натиснеш ето това копче, за да изключиш алармата — показа й той, — а после пак ще я включиш, разбра ли?
— Разбрах.
Яна се затича леко с крачетата си в изящни обувчици.
— Чудесно момиче — ласкаво каза Ганелин, загледан след нея.
— Чудесно е — на драго сърце подзе Сергей. — Виждам, че съвсем се е съвзела от стреса. В четвъртък беше страшно да я гледа човек — не искаше да говори, непрекъснато се свиваше като охлюв в черупка. А сега сякаш е друг човек. Как го постигнахте?
— Нима не са ви обяснявали, че всички душевни травми се лекуват само с едно лекарство — обич и ласка? — насмешливо попита Ганелин.
— Така значи? С обич и ласка?
— Ама защо ме гледате така? Казвам го в преносен смисъл, а не в прекия — добродушно се засмя Андрей Константинович. — Трябваше да поразсея момичето и ето че успях. Та тя е съвсем младичка, какво толкова й трябва? Скъпи магазини, скъпи ресторанти, нощни клубове, красиви паркове, музеи, с една дума, целият комплект столични удоволствия — и ето ви го резултата. Ако например моята Наталия изпадне в такава депресия, нямаше да се справя с нея толкова лесно: моята жена не се впечатлява от ресторанти и магазини. А с Яночка случаят е лесен.
— Но вие не можете да прекарвате цели дни с нея — предпазливо забеляза Зарубин. — А до края на снимките има още много време. Щом престанете да я глезите, тя пак ще помръкне и ще си спомни за своите страхове. Тогава какво?
— Ще я глезя толкова, колкото е нужно. — Гласът на Ганелин неочаквано стана строг и студен. — Дори това да е в ущърб на работата ми. За мен е много по-важно Наталия спокойно да снима филма и ако за това е нужно да изтръгна три месеца от живота си и да ги хвърля в краката на Яна, ще го направя, без да се замисля. На всичко съм съгласен, стига тя да не тормози Руслан, да не го кара да заминат и да не пречи нито на него, нито на Наталия да работят.
— Не ме приемайте като циник, но в тази ситуация най-доброто лекарство би била някоя страстна връзка. Съгласете се, Андрей Константинович, ако Яна се влюби в някого тук, в Москва, тя ще остави Руслан на мира и няма да се стреми да се махне. Как мислите?
Ганелин го погледна с любопитство, но Сергей долови в очите му лека сянка на погнуса.