Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Незаключената врата
Незаключената врата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Незаключената врата

Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. По време на заснемането на телевизионен сериал е убит шофьорът на снимачния екип, а съпругата на сценариста изчезва безследно. Привидно убийството прилича на поредния случай на разчистване на сметки между мафиотски групировки – името на жертвата се свързва с хазартния бизнес и сделки с наркотици. Не след дълго обаче се появява нова версия: че убийството е имало за цел да възпрепятства снимките на сериала, а това, на свой ред, извежда на преден план нови заподозрени и насочва следователите в друга посока. Работата по случая се оказва особено трудна за Анастасия Каменская, защото фигурите на полето са разместени – полковник Гордеев се е пенсионирал, а отношенията й с новия началник са обтегнати до крайна степен. Ще успее ли Каменская да стигне до извършителите, или напрежението ще я принуди да прекрати работата си в милицията?
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 179
Перейти на страницу:

— Имам предвид конкретно хора, които са недоволни от вашето спонсорско участие в работата на жена ви. Хрумвало ли ви е, че някой от тях може да се е опитал да провали снимането на филма? Просто от лошотия, от злоба, за да ви създаде неприятности. Помислете, Андрей Константинович.

Ганелин свали очилата с дебели стъкла, бавно ги избърса със специална кърпичка, която извади от предния джоб на леката си светла риза.

— Вие ме озадачихте, Сергей Кузмич. Честно да си призная, и през ум не ми е минавало подобно нещо. Защо, имате ли основания да смятате така?

— Много слаби. Но съм длъжен да проверя всичко. Засега имам само съвсем мижава информация, която е напълно възможно да не се потвърди. Трябва да отида във вашия завод, да поговоря с хората.

— Разбира се, за бога, аз лично ще ви закарам. Хайде да отидем още утре сутринта — веднага предложи Ганелин.

„Утре вече ще бъда в Кемерово — мислено отговори Зарубин, — а в завода ще отидат съвсем други хора. Но далеч не е нужно вие, господин Ганелин, да знаете за това“.

— Не, не е необходимо да ходим заедно — позасмя се Сергей. — Аз ще отида сам, ще се помотая сред персонала, ще задам различни въпросчета, току-виж, съм чул нещо интересно. Там имате една любопитна фигура в лицето на директора, трябва да го видя отблизо. Само че вие бъдете така добър да ми измислите легенда и да ми обясните как да стигна дотам.

— А, за него говорите значи — проточи Ганелин. — Разбирам. Аз не споделям вашите подозрения, но вие имате право на тях. Директорът на завода наистина е нееднозначна фигура. Неведнъж са ми намеквали, че е свързан с някакви престъпни структури, но аз смятах, че докато това не нанася вреда на бизнеса ми, не е нужно да ме засяга.

— Но нали той е и един от акционерите — каза Зарубин.

— Да, да, разбира се… Сега ще донеса картата на Подмосковието — тя е в колата, и ще ви покажа как да стигнете.

Ганелин се надигна от скамейката, но Яна го изпревари, като скочи стремително.

— Останете тук, Андрей Константинович, аз ще я донеса. Къде е картата?

— В жабката.

Той извади от джоба си ключовете и ги подаде на Яна.

— Ще натиснеш ето това копче, за да изключиш алармата — показа й той, — а после пак ще я включиш, разбра ли?

— Разбрах.

Яна се затича леко с крачетата си в изящни обувчици.

— Чудесно момиче — ласкаво каза Ганелин, загледан след нея.

— Чудесно е — на драго сърце подзе Сергей. — Виждам, че съвсем се е съвзела от стреса. В четвъртък беше страшно да я гледа човек — не искаше да говори, непрекъснато се свиваше като охлюв в черупка. А сега сякаш е друг човек. Как го постигнахте?

— Нима не са ви обяснявали, че всички душевни травми се лекуват само с едно лекарство — обич и ласка? — насмешливо попита Ганелин.

— Така значи? С обич и ласка?

— Ама защо ме гледате така? Казвам го в преносен смисъл, а не в прекия — добродушно се засмя Андрей Константинович. — Трябваше да поразсея момичето и ето че успях. Та тя е съвсем младичка, какво толкова й трябва? Скъпи магазини, скъпи ресторанти, нощни клубове, красиви паркове, музеи, с една дума, целият комплект столични удоволствия — и ето ви го резултата. Ако например моята Наталия изпадне в такава депресия, нямаше да се справя с нея толкова лесно: моята жена не се впечатлява от ресторанти и магазини. А с Яночка случаят е лесен.

— Но вие не можете да прекарвате цели дни с нея — предпазливо забеляза Зарубин. — А до края на снимките има още много време. Щом престанете да я глезите, тя пак ще помръкне и ще си спомни за своите страхове. Тогава какво?

— Ще я глезя толкова, колкото е нужно. — Гласът на Ганелин неочаквано стана строг и студен. — Дори това да е в ущърб на работата ми. За мен е много по-важно Наталия спокойно да снима филма и ако за това е нужно да изтръгна три месеца от живота си и да ги хвърля в краката на Яна, ще го направя, без да се замисля. На всичко съм съгласен, стига тя да не тормози Руслан, да не го кара да заминат и да не пречи нито на него, нито на Наталия да работят.

— Не ме приемайте като циник, но в тази ситуация най-доброто лекарство би била някоя страстна връзка. Съгласете се, Андрей Константинович, ако Яна се влюби в някого тук, в Москва, тя ще остави Руслан на мира и няма да се стреми да се махне. Как мислите?

Ганелин го погледна с любопитство, но Сергей долови в очите му лека сянка на погнуса.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)