Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Не много.
— Има си хас! На теб е трудно да се угоди.
— Как мислиш, Костя, дали съвпадението е случайно или…
— Кое именно?
— Това, че са били на едно място в едно и също време. Керуд с Андриевски и Скворцов.
— Това може и да е съвпадение, сега всички се бутат в Чечня, усмиряват я. Или не си съгласен?
— Съмнявам се. Виж сега — същата вечер, когато са обстрелвали колата на Андриевски, Скворцов е трябвало да се срещне с някого. Колко са били тези хора и кои, засега не знаем, но единият има име или прякор Кук. Като прякор много не върви, затова пък като фамилия за американец или англичанин не звучи лошо. Още повече че Керуд не се оказа изобщо Керуд. Ами ако е шпионин? А колегите разузнавачи го следят! По-точно следили са го.
Меркулов скептично се усмихна:
— Не излиза красива версията, Александър Борисович, не става…
— Знам какво искаш да кажеш: шпионите ги лови контраразузнаването, а разузнаването само шпионира, нали?
— Да, нещо такова…
— Не знам защо, Костя, но ми се иска да ги свържа заради общи интереси. Може ли да използвам телефона?
Меркулов мълчаливо кимна и като се възползва от паузата в разговора, се зачете в някакво дебело дело.
2.
Реших да се обадя на Андриевски. Какво ли не се случва, току-виж се оказало, че са били приятели със Скворцов, вършели са обща работа, че и не го скриват при това.
Аналитикът от разузнаването си беше на мястото.
— Добър ден, Юрий Владимирович. Турецки на телефона.
— Здравейте, Александър Борисович! Какво ново при вас?
— Нищо утешително, но и съвсем лоши новини като че ли няма…
— Е, времето сега е такова, че липсата на новини е добра новина. Как върви разследването?
— Засега зле. Петров, който е стрелял по вас, не си призна за убийството на Мешчерякова. А вторият още се укрива при Дудаев.
— Да, оттук засега е трудно да хванеш някого. А онова второто момиче… как се казваше? Дина? Не се ли появи? Че не дай боже и нея…
— Не, може би се крие. Юрий Владимирович, имам такъв въпрос към вас: случайно да познавате полковник Скворцов?
— Скворцов? — повтори, припомняйки си Андриевски. — Кой е той? Къде работи? В милицията ли?
— Не, в Главното разузнавателно управление.
— Военното разузнаване? Не, Александър Борисович. Фамилията май съм я чувал, а може и да ми се струва, но човека не познавам. Ще ви обясня, само че между нас да си остане, става ли?
— Разбира се, иска ли питане.
— Вижте, нашите две кантори се занимават принципно с едно и също, като се изключат някои специфични особености, и между нас винаги е имало конкуренция. При това те не ни обичаха, защото по-рано на нас даваха по-голямо парче от бюджета. Та дори да бях искал да се сприятеля с вашия Скворцов, моите колеги и шефове не биха ме разбрали. А той да не е оплескал нещо?
— Едва ли. Аз впрочем не съм в течение, един колега ме помоли да разбера…
След взаимни пожелания за късмет завършихме разговора.
Веднага реших да звънна на другия Юрий — Макаревич, от контраразузнаването. И той се оказа в службата си.
— Юра, кажете дали вече не сте разбрали кого е убил Петров вместо несъществуващия Керуд?
— Още не. Но ми се струва, че е наш клиент, само дето иди разбери какъв дявол е търсил в Чечня!
— Бих искал да науча още нещо: защо по горещите високопланински места с него се е разхождал и служител от външното разузнаване?
— Проверяваме и това по нашите канали.
— Юра, в порядъка на бълнуване или фантазия искам да ви подхвърля една фамилия. Може да се води при вас.
— Давайте.
— Много известна фамилия — Кук.
Течението на живота
1.
Грязнов откри без особен труд селската къщичка, сгушена в дъното на неголяма градина. В тази едноетажна, но здрава постройка живеел до естествената си кончина ветеранът от армията Дмитрий Скворцов.
Без униформа, в не особено блестящ вид и без документи Грязнов не се чувстваше много комфортно, докато проникваше в чуждото, макар и празно жилище. Но друг начин нямаше: официален ордер за обиск не би дал и самият Меркулов. А така, ако се издънеше, Грязнов би могъл да се позове на параграф 168 от Наказателния кодекс, който предвижда възможността за обиск без разрешение от прокурор в нетърпящи отлагане случаи. Необходимостта от подобен спешен тараш в къщичката щеше да доказва Турецки, затова той помоли Слава да работи тихо, та никой да не разбере за издирванията на Московската криминална милиция на територия извън нейната юрисдикция.