Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Не си ли спомняте кой е той?
— Не знам кой е.
— Нина Сергеевна, имате ли вила?
— Защо?
— Виждате ли, имаме известни основания да смятаме, че вашият мъж се е срещал с някои интересуващи ни хора и тези срещи не са били санкционирани от ръководството му.
— Искате да кажете, че Василий е изменник?
— Не, разбира се! Възможно е да е провеждал някаква игра, за да разобличи крупна корупция…
— Вие от криминалната милиция ли сте? — рязко попита Скворцова.
— Да.
— И не се занимавате с контраразузнаване?
— Боже опази! И собствените ми дела ми стигат.
— Значи не можете да изровите нещо за него?
— Дори да можем, на никого няма да го дадем — твърдо обеща Романова.
Тя знаеше, че така и ще стане. Беше сигурна, че Турецки на никого няма да даде находките си, ще разрови всичко сам до най-малките подробности.
— Тогава защо ви е да знаете за вилата?
— Известно ни е, че вашият мъж е трябвало да се срещне с двама, засега неизвестни граждани, единият от тях очевидно е бил чужденец. Възможно е на вилата да са скрити някакви документи. За нас те са от чисто оперативен интерес.
— Защо решихте, че нещо е скрито именно на вилата?
— Навярно защото в този случай вие не сте били нито помощник на мъжа си, нито осведомен човек.
— Разбира се, аз предпочитах нищо да не знам, макар че трябва да ви кажа — за разлика от бившето КГБ военното разузнаване винаги се занимаваше с чисто разузнавателна работа. Вила имаме просто във вид на парче земя. Все нямахме време да се заемем със строителството.
— Ясно. — Романова стана от стола с намерение да се сбогува, желателно завинаги.
— Почакайте минутка — помоли Скворцова. — Кажете ми, вие лично в криминалната ли работите?
— Да.
— Нима е женска работа да ловиш бандити?
Александра Ивановна сви рамене:
— Вероятно не е въпрос на пол, а на характер. На мен само тялото ми е женско, при това мускулесто. Докато не минах в запаса, ги ловях. Казват, че ставало нелошо.
— Имате ли офицерски чин?
— Да. Полковник.
— Никога не бих повярвала! — удивено възкликна Скворцова.
— И аз сега се чудя на себе си…
— Знаете ли, ще ви кажа: в Одинцово има една къщичка, където някога живееше бащата на Василий. Мъжът ми ходеше там доста често…
Когато Александра Ивановна записа адреса, Скворцова попита:
— Нали няма да правите официален обиск?
— Не, разбира се. Защо ни е? Просто ни трябва нещичко за тези хора, които са търсели среща с мъжа ви. Ако имат отношение към разузнаването, ние веднага ще се оттеглим.
А. Б. Турецки
1.
Слава Грязнов взе от Скворцова ключовете от къщичката в Одинцово и замина, а аз досаждах на Меркулов:
— Костя, обади се в ГРУ! Те няма да посмеят да ти откажат.
Той масажираше с длан гърдите си отляво и клатеше глава:
— Няма да посмеят, но няма да ми кажат и истината.
— Все пак може да изтърват нещо…
— Да бе, надявай се! Да не си забравил лозунга? Дърдоркото е съкровище за шпионина. Ясно ли ти е? Съкровище!
— Звънни им!
Меркулов ми тегли тихо една, но вдига слушалката и натиска бутоните.
— Какво да ги питам?
— Кой е Алик и къде е ходил Скворцов в командировка? — нетърпеливо казвам аз.
— Ало! Добър ден, Николай Григориевич! Меркулов ви безпокои. Не ме ли познахте? А, познахте ме. Е, не става от мен шпионин. По работа се обаждам, разбира се. Имам към теб два въпроса. Знам, че не си длъжен да отговаряш, но поне може ли да те попитам? Питам. Имате ли във вашето учреждение човек на име Алик? Не, аз разбирам, че въпросът не е коректен… Ясно, че трябва да кажа цялото име. Само че ако го знаех, нямаше да те питам. Кого наричат Алик приятелите му? Разбрах, ти никого не наричаш така. Ще успея ли да задам втория въпрос, или вече ще се ядосаш? Къде е била последната командировка на полковник Скворцов? Разбрах, извинявай за безпокойството…
Меркулов остави слушалката и ме погледна накриво:
— Излязох глупак пред генерала! И всичко заради тебе!
— Константин Дмитриевич, извини ме, но нали после ще ме гониш за резултати. Каза ли ти нещо?
— Твоят Скворцов е бил в Северен Кавказ. Доволен ли си?