Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Може би на Слава Грязнов щеше да му се наложи да прерови цялата къща и да заседне там за цяло денонощие, ако не бяха вниманието и опитът — плод, както е писал класикът, на трудни грешки. Слава разочаровано се дръпна от двете старомодни, долепени една до друга библиотечни секции, и надникна към най-горните им рафтове — току-виж там останало някое листче? Листче нямаше, но… Но равномерният слой прах върху едната от секциите беше малко размазан на едно място точно до стената. Сякаш някой за секунда се е подпрял с длан на фурнированата плоскост.
Защо му трябва на човек да се катери на табуретката и да се подпира с една ръка на секцията? За да направи с втората какво? Може би да вземе нещо от стената? Да видим. Грязнов огледа внимателно стената над секцията със следата. Нищо, изначалната белота на варосана стена. Нямаше следи нито от гвоздей, нито от дупчица. Това по повод на предположението, че стопанинът може да е свалил от стената портрета на скъп нему човек. Но не — нямаше съответните следи, а и мястото не беше най-подходящото за портрети. В такъв случай се набиваха на очи два варианта — или нещо е извадено иззад секцията, или е скрито.
Слава опита да надзърне в тесния процеп между шкафа и стената отзад — не видя нищо. Тогава приклекна, хвана основата и като се понапъна, лекичко измести тежката секция с книги встрани. На задната й стена от обикновен шперплат беше залепен с четири парчета скоч плосък пакет, завит в целофан.
— Надявам се, че това не е брачно свидетелство — каза си тихичко Грязнов и откъсна пакета от шперплата.
Целофанът беше шумолящ и прозрачен — под него можеше да се види, че пакетът не е нищо друго, освен компютърна дискета в хартиено пликче.
— В крак с времето — одобрително измърмори Грязнов, скри дискетата в джоба си и се накани да се сбогува с къщичката на Скворцови.
Празната кутийка от бирата трябва да се хвърли в кофата за боклук, както постъпват интелигентните хора. Това пътем. Слава взе кутийката, смачка податливата ламаринка в шепата си, излезе през кухнята в коридорчето и спря потресен от гледката в малкото прозорче, изрязано на вратата специално за да се вижда кой е дошъл.
Дошъл беше този, когото не чакаха. До портичката на улицата бе спряла милиционерска уазка, а от нея без бързане излизаха трима яки сержанти от патрулно-постовата служба. За какъв дявол бяха тук? И в този момент Грязнов си спомни това, на което не беше обърнал особено внимание. Когато измъкваше плоския ключ на стълбите и мимоходом хвърли един поглед към съседната къщичка, като че ли тюленото перде на един от прозорците помръдна. Бдителен дявол! Какво да прави сега? Ако имаше документи — никакъв проблем. Или да кажем, ако Грязнов нямаше нищо в себе си, биха го арестували, за половин час щяха да установят самоличността му, може би и рапорт биха написали в службата му, как се мотаят тук гордите детективи от криминалната, а на патрула не се обаждат… Но сега Грязнов носеше в якето си малко крехко черно квадратче, съдържащо кой знае колко байта информация. А това значи, че в края на краищата всичко ще се изясни може би, ще го пуснат, но дискетата в това време може да изчезне, да се изгуби, да бъде унищожена. Всичко може да се случи!
„И така, Грязнов, вашите действия? — мислено се попита Слава. — Първо трябва да скрия на друго място дискетата и да опитам да се измъкна… А вече след това ще се върна в униформа, добре снабден с пълномощия и окичен с оръжие, тогава ще ги строя в две редици тия юнаци!“
Милиционерите вървяха по пътечката към къщата. Отзад ситнеше старецът. Нищо и никакво деденце. Но главното — бдително! Само дето случаят не е точно такъв, че да го похвалиш за това.
Без да отключва вратата, Грязнов тихичко мина от коридорчето в кухнята и пробва стълбата за тавана. За повече устойчивост тя беше закована за пода с гвоздеи и с ламаринени ленти към стената. До печката се търкаляше средна по размер брадвичка. С нейна помощ Слава без особен шум измъкна гвоздеите, хвърли ги в печката и се изкатери по стълбичката. Капандурата беше дървена, боядисана в същия цвят като тавана и главното — незаключена с катинар. Грязнов я надигна, покачи се горе и издърпа след себе си стълбата.
Милиционерите през това време вече опитваха вратата, за да се убедят, че е заключена. Тогава единият остана да чука по нея и периодически да вика:
— Отворете! Милиция…
Другите двама обкръжиха къщата от двете страни, в случай че разбойникът реши да скочи през прозореца. Само че къде ще скачаш, щом прозорците са затворени с капаци?! Милиционерите не бяха съвсем загубени. Съобразиха, че щом едната стена на къщата е без прозорци, то личният състав е напълно достатъчен, за да държат двама под контрол изходите, а двама да проникнат вътре.