Момиче за шпионина

— Да не би да искаш да те пратя след нея, за да я предпазиш от предателството?

— Не, и без това не можете да го направите. Ще изпратят други, които няма да я уговарят…

Кимнах и исках да добавя нещо, но не успях, защото иззвъня вътрешният телефон.

— Турецки слуша.

Чух глухия глас на Меркулов:

— Привет, Саша.

— Здравей, Костя.

— Отваря се една мръсна работа. Щеш, не щеш, трябва да я поемеш.

— Какво се е случило?

— Във входа на блока си преди час е застрелян с два куршума в главата депутатът от Държавната дума Николай Корольов.

— Духът на Андриевски се е върнал за него! — изтръгна се от мен.

— Може и да е така, но това трябва да се установи и аргументирано да се докаже.

— Разбрах ви — казвам, оставям слушалката и поглеждам застиналия пред бюрото Олег.

Той се прокашля и тихо пита:

— Тръгваме ли?

— Тръгваме…